Част от секундата [Split Second - bg]

— Знам, че не ти е лесно, Шон.

Поседяха мълчаливо, докато накрая Кинг каза:

— Тя ме заслепи.

— Какво? — трепна Мишел.

— Заслепи ме. В асансьора.

— Как?

— Беше по шлифер и нямаше почти нищо отдолу. Хайде, признай, вероятно си помислила, че е нещо подобно, след като узна за бикините на полилея.

— Добре, може и да съм си помислила. Но защо го е направила? Ти си бил на пост.

— Защото получила бележка, уж от мен, с молба да ме изненада в проклетия асансьор. А след нощта, която прекарахме заедно, вероятно е предвиждала и достойно продължение на изненадата.

— Според теб кой е написал бележката? Ако са искали да те разсеят чрез Джоун, как биха могли да знаят кога точно ще слезе?

— Срещата беше от 10:00 до 10:35. Тя знаеше това. Онези също са знаели с какъв интервал разполагат. Но дори тя да не го беше направила, сигурен съм, че пак щяха да се опитат да убият Ритър.

— Било е много рисковано за Джоун. Сама е направила своя избор.

— Е, понякога любовта те кара да вършиш щури неща.

— Значи мислиш, че това е било?

— Така ми каза тя. През всичките тези години подозирала, че съм замесен в убийството на Ритър. Смятала, че някак съм замесил и нея. Но не можела да проговори, защото щяла да съсипе кариерата си. Когато видяла бележката върху трупа на Сюзан Уайтхед, разбрала, че може би и двамата сме били измамени. — Той помълча. — Попита ме защо не съм казал на никого, след като съм бил чист и съм я подозирал.

— А ти какво отговори?

— Не отговорих. Може би и аз не знам.

— Според мен никога не си вярвал истински, че тя е виновна в нещо друго освен една безразсъдна постъпка.

— Помня изражението в очите й, когато Рамзи стреля. Никога не съм виждал по-смаян човек. Не, тя не беше замесена. — Кинг сви рамене. — Но какво значение има сега?

— Както сам казваш, любовта те кара да вършиш странни неща. Човекът в дъното на замисъла трябва да е знаел за чувствата ти към Джоун. Наясно е бил, че няма да я издадеш. И двамата сте били с вързани ръце. — Мишел го погледна въпросително. — Не е престъпление да обичаш някого, Шон.

— Понякога прилича на престъпление. Доста шокиращо е да видиш как в живота ти се завръща някой, когото си смятал за изчезнал завинаги.

— Особено ако подозренията ти отпреди осем години се окажат безпочвени.

— Не съм влюбен в Джоун — каза Кинг. — Но се тревожа за нея. Искам да я намерим жива и здрава.

— Ще направим всичко възможно.

— Може да не е достатъчно — мрачно отвърна той, после стана и тръгна към къщата.

Вече привършваха обяда, когато телефонът на Кинг иззвъня. Той отговори, изслуша озадачено човека отсреща и се обърна към Мишел:

— Теб търси. Казва, че е баща ти.

— Благодаря. Дадох му твоя номер. Надявам се, че нямаш нищо против. По тия места мобилните телефони невинаги дават връзка.

— Няма проблеми — отвърна Кинг и й подаде слушалката.

Мишел и баща й разговаряха около пет минути. Тя записа нещо на листче, благодари и затвори.