Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Плащат ли ти за тази работа?
— Разбира се. Би било съвсем непрофесионално да работиш даром. Да не забравя: през следващите няколко дни ще отсъствувам. Ще трябва да посетя набързо златната си мина, освен ако ти и останалите князе на Арум не сте готови да ви подпиша полица. С удоволствие бих я подписал, но… — Алтал така и не довърши мисълта си и на лицето му се изписа широка усмивка.
— Ако ти е все едно, приятелю, не е ли по-добре разплащането да става в брой? — отвърна Алброн.
— Бях сигурен, че ще предпочетеш този начин на разплащане. Може би името ми е причината за това. Нали една от божиите заповеди в арумската религия е да не се хваща вяра на човек, който се казва Алтал?
— Така е. И това е първата божия заповед, приятелю.
— Перквейн? — Елиар не се опита да скрие недоверието си, когато на следващата сутрин заедно с Алтал и Бейд се завърнаха в Дома. — Алтал, в Перквейн няма никакво злато.
— Зависи къде ще го търсиш — отвърна Алтал. — Нямам предвид природни златни залежи, Елиар. Става дума за съкровищница, скрита под развалините на една древна къща.
— Как я откри? — попита Бейд.
— Еми ми я показа, когато пътувахме из Остос. Какви подробности ти е необходимо да знаеш, за да откриеш правилната врата, Елиар?
— Не ми трябват много подробности — отвърна Елиар. — С Еми практикувахме доста, преди да отидем в замъка на моя княз. Ти си длъжен да знаеш къде точно искаш да отидем. Не е необходимо аз да го зная.
— Това ми звучи безсмислено, Елиар — възрази Бейд.
— Знам. Казах това на Еми, но тя ми доказа, че именно аз греша, а не тя. За това играе някаква роля Ножът. Ако в разума на Алтал се появи изображение на мястото, Ножът ще го регистрира и ще ми посочи необходимата врата. Предполагам, че Ножът прави това, което прави и Лейта. Извлича необходимата му информация от чуждия разум. После ми казва къде да отида. Еми не ми обясни съвсем точно начина, по който функционира. Знаете, че понякога е потайна. Каза ми, че на мен не ми трябва да зная как функционира. Достатъчно било, че функционира.
— Такава си е Еми — съгласи се Бейд. — Освен това съм сигурен, че има много други неща, свързани с този Нож, за които не ни е казала нищо.
— Някой ден може и да си поговорим с нея по този въпрос — каза Алтал. — Сега обаче е по-добре да вземем лопати, защото ни предстои да копаем злато.
Елиар ги поведе по коридор в южното крило на Дома и в средата на коридора спря пред една врата, която по нищо не се отличаваше от останалите.
— Тази е — каза и я отвори.
Непосредствено пред вратата имаше път и от дясната му страна Алтал видя добре познатия му хълм.
— Правилно — рече той. — Точно тук трябваше да дойдем.
След това мина през вратата и с лопатата си направи голям знак в пръстта непосредствено до пътя.
— Защо направи това? — попита Елиар.
— За да знаем къде точно се намира вратата.
— Аз знам къде е, Алтал.
— Не искам да рискувам. Изгубим ли тази врата, ще трябва да бием доста дълъг път до Дома.
Отидоха на южния скат на хълма и Алтал ги поведе към мястото, където бе копал предната пролет.
— Тук е. Почвайте да копаете. Трябва да стигнем дълбочина от метър и половина. Не изхвърляйте пръстта много надалеч — ще ни потрябва, за да зарием дупката, преди да си тръгнем.
— Защо? — попита Бейд.
— За да скрием златото, което ще остане тук.
— Няма ли да вземем всичкото злато?
— Надявам се, че не. Едва ли ще ни е нужно чак толкова много, за да платим на арумците.
— Колко злато има там?
— Нямам точна представа. При предишното си идване извадих около петдесет килограма. Вече знаем пътя дотук, така че ако ни потрябва още, ще дойдем пак. Да почваме.
След петнадесетина минути стигнаха до плочата, Алтал я повдигна, бръкна в дупката и извади едно кюлче. Издуха праха от него и показа на другите тъмножълтия метал.
— Боже Господи! — възкликна Бейд.
— Красиво е, нали? — каза Алтал. — Дръжте го за малко, докато направя факла. Нямам представа какви са размерите на това подземие. Там долу е наистина тъмно.
Подаде кюлчето на Бейд, произнесе думата „лап“ и в ръката му се появи факла. Той я запали, скочи долу и я вдигна.
Подземието бе дълбоко около три метра и навсякъде се виждаха купчини злато.
— Боже мой! — тихо промълви Алтал.
— Има ли достатъчно? — попита го Елиар отгоре.
— Едва ли скоро ще свърши — отвърна Алтал. — Ще ви подавам кюлчетата, а вие ги трупайте до отвора. Бейд, ти ги брой. Двеста и петдесет би трябвало да покрият текущите ни разходи.
— Толкова ли много злато има? — попита развълнувано Бейд.