Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Просто не мога да повярвам, че слушам всичко това — каза Алброн и разтърси глава. — Което обаче е по-лошо, почти ти вярвам.
Алтал го стрелна с поглед.
— Аз съм превъзходен разказвач, Алброн. Това ми помагаше да намирам достъп до богаташите. Развличах цяла зима дебелака Гости, за да го ограбя.
После се огледа. Коридорът изглеждаше празен. Той обаче бе сигурен, че не е празен.
— Вероятно ще си имам неприятности — рече. — Като възпитан човек, съм длъжен да споделя с теб нещо: този разговор с положителност е манипулиран.
— Манипулиран? Как?
— И аз не знам как, но ти ми задаваш уместни въпроси, а аз ти давам верни отговори. Когато Двейя тази сутрин ми каза да те доведа тук, реших, че иска само да ти покажа буретата със злато. Вече не съм съвсем сигурен в това. Може би златото е послужило само като примамка, за да те доведа тук, за да можем да проведем точно този разговор. Сега съм почти сигурен, че тя е някъде наблизо и те захранва с въпроси, а мен — с отговори. Поради някакви причини тя иска ти да узнаеш какво се е случило тук. Няма намерението да те привлича към своята вяра, но иска да разполагаш с определена информация.
— Не ставаш ли прекалено мнителен, Алтал?
— Разсъди сам, Алброн. Нормален човек би ли повярвал в невероятната история, която току-що ти разказах?
Алброн се засмя глуповато.
— Всъщност… — започна и не довърши мисълта си.
— Алтал, престани! — раздаде се гласът на Еми в главата на Алтал и той се засмя.
— Кое ти е толкова забавно? — попита Алброн.
— Току-що получих ясно потвърждение на подозренията си — отвърна Алтал. — Категорично ми наредиха да престана.
— Нищо не чух.
— Няма и как да го чуеш. Еми разговаря с мен направо тук. — Алтал се почука по челото. — Тази идея й хрумна още преди да напуснем Дома миналата пролет. Прекарах близо половин година, през която тази котка, наместила се в качулката на наметалото ми, ми казваше какво точно трябва да правя. Тези напътствия всъщност не ми бяха необходими, тъй като и сам умея да съчинявам лъжи. Двейя обаче съвсем определено бе решила, че трябва да се меси в работата ми.
Алтал вдигна рамене и продължи:
— Всъщност, тя е жена, а подобно поведение, изглежда, е присъщо на всички жени. Прехвърлянето на правомощия им се струва противоестествено. Първо ти нареждат да правиш нещо, а после си пъхат носа в заниманията ти, докато се опитваш да го направиш, и в крайна сметка само ти пречат.
— Не те ли е страх, че можеш да си имаш неприятности, ако говориш така за нея?
— Какво може да ми направи? Нуждае се твърде много от мен, за да ме изгори жив или да ме превърне в жаба. Знае, че я обичам, а за нея любовта е нещо по-важно от сляпото подчинение или робското угодничене. Непрестанно се караме, но и караниците ни са своеобразна игра. Двейя е прекарала твърде много време в облика на котката Еми, така че игрите са станали нейна втора природа.
— Струва ми се, че бих се радвал да се запозная с нея.
— Едва ли би се радвал, ако искаш да запазиш душата си. Според мен причината за този конкретен разговор бе нейното желание да си добре подготвен, когато се свика съветът на вождовете. Дори няма да споменавам религията. Вместо това ще говоря за политика, така че всички да си помислят, че става дума за обикновена война. Предполагам, че ще трябва да ги лъжа, и че от теб се очаква да потвърдиш лъжите ми. Ти самият не си длъжен да повярваш в нищо от това, което току-що ти разказах, и това би било наистина най-доброто. Тя обаче е решила, поради някакви свои съображения, че трябва да знаеш за него. Алброн, виж за какво става дума: и двамата ще станем участници в една измама. Аз работя от религиозни съображения, а ти — за пари. Въпреки това обаче ние сме партньори, така че трябва да се разбираме.
— Вече започна да говориш смислено, Алтал — каза Алброн и се ухили. — Ако си сътрудничим на тази основа, ще се разберем чудесно. — И му подаде ръка. — Договорихме ли се?
— Договорихме се — отвърна Алтал и стисна ръката му.
Цели две седмици след посещението на княз Алброн в Дома валя сняг и цял Арум побеля. Планинските проходи бяха затрупани, така че на пратениците на Алброн при другите князе се наложи буквално да си пробиват път през преспите, за да се върнат в замъка, разположен в централен Арум.