Изкуплението на Алтал

— Сигурно вече си видял, че навън вали сняг.

— Това няма значение. Ще тръгваме ли?

В коридора до оръжейницата на Ройд ги очакваха Елиар и Бейд. Елиар застана мирно и отдаде чест на княза.

— Какво кроиш, Алтал? — попита Алброн. В гласа му се бе прокраднало съмнение.

— Искам да ти докажа, че наистина разполагам със средствата, необходими за наемането на родовете на Арум.

— Да не би да криеш златото си в моята оръжейна?

— Не съвсем. Ще трябва обаче да минем през нея, за да стигнем до мястото, където го съхранявам. Преведи ни през вратата, Елиар.

— Слушам — каза Елиар и отвори вратата.

Прекрачиха прага и се озоваха в стаята в кулата на Дома.

— Това не е оръжейната ми! — възкликна Алброн и се огледа удивено.

— Това е наистина друго място, Алброн. Не се вълнувай. Тук си в безопасност.

— Просто използувахме един пряк път, за да дойдем тук, ваше височество — каза Елиар. — Тук няма опасности. Това е вероятно най-безопасното място на света.

— Алброн, поканих те тук, за да ти покажа ей това. — Алтал посочи дървените бурета, подредени до извитата северна стена. — След като видиш какво има в тези бурета, ще се върнем в замъка ти.

Алброн, все още удивен от видяното, продължаваше да държи ръката си върху дръжката на меча си.

— Що за… — започна, но гласът му секна внезапно, когато Бейд вдигна капака на едно от буретата и извади оттам шепа жълтици. После разтвори пръсти и дрънчащите монети се изсипаха отново в бурето.

— Красиви са, нали? — промърмори Алтал.

— Да не би всички тези бурета да са пълни със… — Алброн отново не довърши мисълта си, защото Бейд извади от бурето още една шепа златни монети и пак ги пусна да издрънчат вътре.

— Защо не се увериш сам, Алброн? — подкани го Алтал. — Ако искаш, отвори всички бурета и изсипи съдържанието им на пода. Нали заради това дойдохме тук? Не е важно как сме дошли. Това е дребна подробност, която няма защо да те вълнува. Целта на тази сутрешна екскурзия е да ти докажа, че не се опитвам да измамя нито теб, нито останалите вождове. Наистина разполагам със злато и наистина съм готов да го похарча. Провери монетите. Ако искаш, захапи ги, ако искаш, удари ги в стената, за да се увериш, че наистина са златни. Бе ми наредено да те запозная със своите пълномощия и реших, че това е най-бързият начин да го направя.

Алброн замислено огледа една златна монета, после каза:

— На тегло е наред. При това е сечена съвсем скоро. Всичките ли са еднакви?

— По-добре се убеди сам. Може да ти отнеме известно време, но не бързаме.

Алброн пусна монетата в бурето, после отвори няколко други бурета и зарови ръце в жълтиците.

— Пълномощията ти са много убедителни, Алтал — каза накрая и се засмя. — Чувствувам се като малко момче в магазин за сладкиши. Толкова много злато може да те замае.

Алброн продължи с наслаждение да пъха ръцете си в златото.

— Много е приятно на допир.

— Нали вече се убеди, че ти казвам самата истина? — попита Алтал.

— Убедих се, естествено — каза Алброн, измъкна ръцете си от буретата с известна неохота и погледна към северния прозорец. Там се виждаха ледените планини отвъд края на света.