Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Той, обаче, нямаше намерение да му изиграе лоша шега; възнамеряваше честно да му върне животното при своето завръщане.
Вечерта настъпи. Марино имаше да измине още малко път, за да стигне в Тулон, когато забеляза пред себе си един друг конник.
Последният напредваше в бавен тръст и изглеждаше, че дава време на Маринели да го настигне. Той вероятно беше някой търговец от един от съседните градове. Черната му шапка, буржоазната му мода и широкото наметало, също черно, показваха това.
— Откъде идете, приятелю? — му извика Марино, когато изравни коня си с неговия.
Чужденецът хвърли към Маринели учуден поглед, после любезно му свали шапка.
— От Хиерс, благороднико, където имах работа — отговори той.
— И вие отивате в Тулон?
— У дома си, да. Аз тръгнах тази сутрин и се завръщам сега, вечерта, след като съм бил на село целия ден.
— Какви са новините? — попита Марино, преструвайки се на наивен.
Търговецът хвърли към него такъв учуден и подозрителен поглед, та Маринели повярва за момента, че е демаскиран.
Но как търговецът, който никога не бе посещавал каторгата, можеше да го познае?
— Вие ме питате за нещо ново, благороднико? Вие трябва да го знаете по-добре от мене!
— Не всичко. Аз прекарах дълго време във Фрежус и не зная какво става в този хубав Тулон.
— Е, добре, миналата нощ каторгата бе театър на едно странно събитие — каза търговецът, чийто език започна да се развързва.
— Какво казвате? Обяснете ми! — извика Маринели, подкарвайки коня си по-близко до този на своя спътник.
Нощес — подзе последният — е избягал един каторжник. Но в тая работа не би имало нищо чудно, ако властите не бяха пазили по този повод една чудна резервираност. Противно на обичая, не бяха дадени оръдейни гърмежи и не бе публикувано съобщение за събитието.
— Вие изглежда, че знаете доста по това събитие. Продължете, моля! — каза Марино.
— Мога да ви кажа това, което чух да се говори тази сутрин — продължи търговецът. — Не знаете ли, че един венециански кораб бе дошъл в Тулон?
— На зная абсолютно нищо!
— Е, добре, тия венецианци, твърде богати благородници, знаеха, че един техен съотечественик е окован на една от галерите. Те поискаха от управителя да направи една маневра пред тях именно с тази галера, а не с друга… Действително, галерата се върна тази сутрин в пристанището, но каторжникът от Венеция и офицерите не бяха на борда й.
— Това е едно чудно приключение! — каза Маринели. — Какво се е случило? Нали тази галера е имала сто души екипаж.
— Тези сто души, според както се разказва…
— Не се страхувайте — каза Маринели на събеседника си, виждайки, че последният се колебае, — не се страхувайте и ми разкажете всичко.
— Тия сто войници се завърнали без оръжие, с привързани зад гърба ръце.
— Гръм и мълния! Една подобна безочливост заслужава наказание! — извика Марино, преструвайки се, че не може да разбере.
— Вие грешите, благородни господине. Венецианците са автори на снощното събитие… Но, обаче, избягват да го кажат; искат да не се вдига много шум по тази афера.
— Кажете ми, защо не са ги преследвали?
— Тази сутрин — подзе търговецът — няколко лодки и няколко леки платноходи получиха заповед да кръстосат морето, но всички казват, че това е само една преструвка. Нашият добър крал е приятел на Венеция. Той държи преди всичко да запази своите добри връзки с републиката и не желае да се намесва в тази афера! Още повече, че този каторжник е от висок произход и не е извършил никакво престъпление. Той би бил лош политик, ако обяви война!
— Вие говорите като търговец — каза Маринели.
— Това може би ще ви хареса — противопостави се търговецът — понеже войната, благороднико, е именно вашето занятие! Тя действително е рядка, тъй като републиката във Венеция, е от дълго време в съюз с нас.
Докато двамата мъже, разговаряйки пътуваха, нощта настъпи. До Тулон имаше да се измине още малко път.
— Твърде съм изненадан от това, което узнах — каза Марино. — Вие ми разказахте една необикновена история.
— Моля ви, благороднико, не разказвайте никому това, което ви поверих. Така ще ми причините неприятност. Сега вие ще се отправите наляво, към вратата на крепостта, а аз надясно към вратата на Сан Маргарит.
Марино се сбогува с търговеца в момента, когато достигнаха до стените.
— Добър път! — му извика той, така силно, че часовоят, който бе на стража при съседната врата го чу и го погледна.
— Благодаря, благороднико, и нека Бог ви закриля! — отговори гражданинът, който продължи пътя си по дължината на стената.
Марино се намираше вече в опасната зона. Не можеше да разчита на друго, освен на своята смелост и неустрашимост.