Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
При вида на офицера, войникът взе пушката за почест.
— Отвори! — изкомандува Марино.
— Вашето име и чин! — извика часовоят, изпълняващ дадените му наставления.
— Безумецо, не виждаш ли кой е пред тебе? — му отговори Марино твърдо.
Войникът веднага бе видял, че пред него се намира един офицер, но правилата го задължаваха да отправя този въпрос към всички, които желаеха да проникнат в ограденото място.
Той отвори високата желязна врата и остави Марино да мине вътре.
Мнимият офицер вече беше между издигнатите скали, където не можеше да се ориентира. Той познаваше само някои части от многото големи здания, от които се състоеше крепостта.
Щастие бе за него, че бе налучкал от коя врата трябва да влезе.
Използувайки обстоятелството, че е сам, той скочи от коня и го върза в една уличка зад ъгъла, образуван от една стара дървена къща.
Животното бе добре скрито, поради криволиченията на улицата и тъмнината. Която царуваше, така че никой не можеше да го забележи.
Тогава Марино продължи пътя си по дължината на улицата и накрая достигна до една част от крепостта, която му бе по-добре позната, тъй като там се намираше жилището на губернатора.
Той срещна множество офицери, които го поздравиха на минаване, а патрулите му отдаваха чест с оръжията си.
Кой можеше да подозира под офицерското облекло избягалия миналата нощ каторжник Марино Маринели?
Беше доста късно. Виждаха се само още няколко осветени прозореца на голямото здание.
Близо до голямата врата двама войници се разхождаха назад и напред. Тя, както и големите стъпала, които водеха за горния етаж бяха достатъчно осветени.
Марино се поколеба за момент и размисли после, обладан от една внезапна идея, се доближи до голямата врата със сигурни стъпки.
Двамата часовой отляво и дясно разпознаха офицерските му знаци и го поздравиха.
Марино отговори кратко и влезе в зданието.
Ако в този момент управителят или някой офицер би се изпречил пред него и би го заговорил, той бе загубен.
Маринели бе нахлупил шапката си дълбоко над челото си и не рискуваше да бъде познат.
Той успя да прикрие вълнението си и да вземе вид на офицер, който всеки ден има работа в кабинета на управителя.
Той знаеше, че това обстоятелство ще бъде от голяма полза за него, понеже до кабинета на управителя се намираше и чакалнята, и библиотеката.
Беше забелязал последната, когато два пъти бе довеждан при коменданта. Знаеше, че всички книжа и преписки се пазят там.
Пристигайки горе, той се сблъска с един ординарец, когото запита има ли някой в стаите.
Войникът, който поради тъмнината не можа да разпознае чертите на офицера, му отговори, че началникът на каторгата тъкмо е дошъл при коменданта.
Сега бе моментът за Марино, когато имаше нужда от цялата си смелост.
Той се приближи до вратата на големия вестибюл, където често чакаха офицерите, отвори я и напредна по килима, който заглушаваше стъпките му.
Изпусна една облекчителна въздишка. Стаята беше празна. Той затвори вратата след себе си.
Тогава можа да чуе, че някои се разговаряха на висок глас в работния кабинет на управителя.
Марино се доближи до вратата, която отделяше двете стаи, и с долепено ухо към нея се вслуша. Можа дума по дума да чуе целия разговор, който се водеше отвъд.
— Каторжниците знаят ли, че всички лодки и платноходи от пристанището са изпратени да търсят беглеца? — попита управителят.
— Съобщението за тази заповед бе дадена преди един ден — каза началникът на каторгата — бяха им припомнени също и наказанията в подобен случай.
— Добре е, че сте ги предупредили — каза управителят.
— Надявам се, че това неприятно събитие не ще има лоши последици.
— Не мога да разбера нищо от тази работа — каза началникът на каторгата с раздразнение. — Това е една истинска загадка и аз направо й търся обяснението. Направен ли е на господин управителя пълен и точен рапорт за събитието?
— Да. Уведомиха ме за всичко, от което имах нужда. Моето желание е да се пази мълчание около тази афера. Дадох заповеди на капитаните на корабите, изпратени да преследват венецианския кораб, да се завърнат тихо през нощта в пристанището, за да не ги види никой. Уведомете капитана на пристанището да им остави свободно място за прибиране!
— Ние нямаме никакви новини за господин д’Артенай — каза началникът на каторгата с въпросителен тон.
— Той сигурно е загинал. Безумие е било да се започва едно сражение — каза управителят. — И те са загубили двама от техните.
— Но войниците настояват, че господин д’Артенай не е загинал!