Повест за Настрадин Ходжа
- Автор: Соловьов Леонид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Далчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за Настрадин Ходжа». Краткое содержание книги:
— Чакай! — прекъснал го Настрадин Ходжа. — Ами прочутият Багдадски крадец, за когото разправят такива чудесии?
— Багдадският крадец ли? — едноокият се разсмял. — Знай, че аз съм Багдадският крадец!
Той млъкнал, наслаждавайки се на изумлението, което се изписало върху лицето на Настрадин Ходжа, след това облакът на спомените забулил жълтото му око.
— Повечето от разказите за моите похождения са вятър работа, но има и истина. Бях осемнайсетгодишен, когато за пръв път попаднах в Багдад, този приказен град, пълен със съкровища и мухльовци, които ги владеят. Тършувах из дюкяните и сандъците на багдадските търговци като в мои, а най-накрая се намъкнах в съкровищницата на самия халиф. Да си кажа истината, не беше кой знае колко трудно да вляза. Пазеха я трима яки негри, всеки от които поотделно можеше да се пребори с вол, и затова съкровищницата се смяташе недостъпна за крадци и грабители. Но аз знаех, че единият, от негрите е глух като пън, другият пуши постоянно хашиш и вечно спи, даже вървешком, а пък третият е надарен от природата с такова невероятно шупе, че жаба да шумне в храстите нощем — и напълва гащите. Аз взех една празна кратуна, направих й дупки като очи и озъбена уста, набучих кратуната на кол, запалих вътре една свещ, увих всичко това в бял чаршаф и края нощта го издигнах над храстите срещу страхливия негър. Той стреснато извика и се строполи като мъртъв. Сънливият не се събуди, глухият не ме чу: с разни инструменти аз спокойно отключих, влязох в съкровищницата и изнесох толкова злато, колкото можех да нося. На заранта вестта за ограбената съкровищница на халифа обиколи града, а след това плъзна навред но мюсюлманския свят и аз се прочух.
— Разправят, че след това Багдадският крадец се оженил за дъщерята на халифа — подметнал Настрадин Ходжа.
— Празни приказки! Всичките тия врели-некипели за мен и за разните му царски дъщери са глупости и измишльотини. Аз от дете презирам жените и — сполай на аллаха! — никога не ме е хващала оная странна лудост, дето й викат любов. — Последната дума той произнесъл с оттенък на пренебрежение, изглежда много се гордеел със своето целомъдрие. — Освен това жените, макар и малко да ги поокрадеш, се държат толкова неприлично и вдигат такава олелия, че един човек от моя бранш не може да изпитва към тях друго освен отвращение. За нищо на света не бих се оженил за никаква принцеса, ако ще да е най-хубавата.
— Ще почакаме, докато си промениш мнението за китайската или за индийската принцеса — додал Настрадин Ходжа. — Тогава ще кажа: половината работа е свършена; остава само да склоним принцесата.
Крадецът разбрал и оценил присмеха: плоската му разбойническа мутра с перде на едното око и с огромна синина под другото светнала ухилено:
— Човек може да си помиели, че самият Настрадин Ходжа те е подучил на такъв тънък и хаплив отговор.
Като чул името си, Настрадин Ходжа наострил уши и боязливо се огледал. Но наоколо било ясно пролетно безлюдие; по кафявите склонове пълзели сенките на облаците, плуващи на юг; в слънчевия въздух на проблясващи криле висели насекоми; до Настрадин Ходжа на горещия камък дремел изумруден гущер, като отварял отвреме-навреме живите си черни очички с тясна златна ивица.
— А ти срещал ли си Настрадин Ходжа в твоите апашки скитания?
— Случвало се е — отвърнал едноокият. — Ахмаците, баламите често приписват на мен неговите дела и обратно. Но в същност между нас няма и не може да има никаква прилика. За разлика от Настрадин Ходжа, аз съм прекарал целия си живот в порок, сеех в света само зло и не полагах грижи за усъвършенствуване на своето духовно същество, без което, както е известно, не може да се премине от лъжовния земен свят в друго, висше състояние. С мръсните си дела аз се обричах да започна отначало целия кръг на звездните странствувания.