Повест за Настрадин Ходжа

Настрадин Ходжа не вярвал на ушите си: едноокият му говорел с думите на стария дервиш от ходжентската църква Гюхар Шад! „Мигар и тоя крадец е от тайното братство на Мълчаливите и Постигащите?“ — помислил си Настрадин Ходжа, но веднага отхвърлил тази мисъл като невъзможна.

В ума му се трупали догадки, коя от коя по-невероятни.

— Такъв съм аз — продължавал едноокият със съкрушен глас. — Само пълен хайванин може да търси някаква прилика между мен и Настрадин Ходжа, чийто живот е посветен на дейното добро и ще послужи за пример на много поколения от бъдещите векове.

Изчезнали и последните съмнения: той повтарял дулите на стария просяк. „Дали ми знае името?“ — мислел Настрадин Ходжа и изпитателно се взирал в лицето на крадеца, мъчел се да долови поне лека сянка на преструвка.

— Кажи, а къде си сресал Настрадин Ходжа?

Подозренията не се оправдали. Този път съвестта на едноокия била чиста: той наистина не знаел кой седи на камъка срещу него.

— Срещал съм го в Самарканд. С прискърбие на душата трябва да си призная, че и тази единствена среща съм отбелязал с гнусно деяние. Една пролет, като се шляех по самаркандския пазар, чух двама занаятчии да шепнат: „Настрадин Ходжа! Настрадин Ходжа!“ Като проследих с единственото си око пътя на техните погледи, видях пред една сергия наглед с нищо незабележим човек на средна възраст, който държеше за юлара сиво магаре. Човекът си купуваше халат и се канеше да плати. Едва-едва мярнах лицето му. „Този ли бил прочутият Настрадин Ходжа, смутителят на спокойствието, името на когото едни благославят, а други проклинат!“ — помислих си аз. И в душата ми се зароди дяволско изкушение — да го окрада. Не, не заради плячката, защото по това време имах достатъчно пари, а само от гнусното честолюбие на крадец. „Нека да бъда единственият в света крадец, който може да се похвали, че е окрал самия Настрадин Ходжа!“ — казах си аз и без ни най-малко да се бавя, пристъпих към изпълнението на своя замисъл. Тихо доближих магарето отзад и с една окастрена клечка мушнах под опашката му Обърната навън люта червена чушка. Като усети, че на онова място непоносимо му пари, магарето взе да върти глава и опашка, а след това, като реши, че под опашката му е запален огън, наду бурията, отскубна се от ръцете на Настрадин Ходжа и отпраши нанякъде, събаряйки по пътя си кошниците с банички, кайсии и череши. Настрадин Ходжа хукна да го гони — стана голяма бъркотия! Аз се възползувах от това и без спънки взех халата от сергията…