Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
79.
Генерал Кърт Ланиан
Генерал Ланиан вече се бе изправял пред кошера на Пим с малка група войници и нямаше никакво желание да повтори опита. Но председателят Венцеслас не му бе дал никакъв избор. Генералът не спираше да си напомня, че това е възможност да се докаже. Освен това този път поне разполагаше с достатъчно военна сила, за да нанесе сериозни щети на врага.
Макар да се радваше, че отново е начело на дреднаут, и да се чувстваше сигурен в огромния брониран кораб, все още имаше твърде много тревоги. С една-единствена манта адмирал Диенте с лекота бе победен. С „Дете на гърма“ и седем манти обаче Ланиан разполагаше с голяма огнева сила, включително възможност за разпръснати бомбардировки, които можеха да превърнат половин континент в езеро от разтопено стъкло. Като се имаше предвид това, което бе видял на Пим, тази промяна можеше само да подобри пейзажа.
Закле се, че този път кликисите няма да го заварят неподготвен. За разлика от Диенте Ланиан не възнамеряваше да преговаря.
Докато корабите му се приближаваха към планетата, Ланиан предаде по един кодиран канал (не че очакваше насекомите да подслушват съобщенията на ЗВС):
— Адмирал Бриндъл, искам операцията да бъде светкавична и опустошителна. Веднага щом навлезем в разстояние за обстрел, изравнете със земята всички сгради там. Вълна след вълна постоянни бомбардировки. Това трябва да свърши работа.
— Слушам, генерале — отвърна Бриндъл от собствения си кораб.
Генерал Ланиан стоически седеше на командното място. Трябваше да постигне победа, която да надмине очакванията на председателя. Разполагаше с тежковъоръжени кораби и щеше да бомбардира докрай всичко, което дори бегло напомняше на голяма сграда.
Предпочиташе да е на борда на своя собствен дреднаут, но от друга страна, бе удовлетворително да лети на тези кораби, които черните роботи някога бяха откраднали, а сега бяха принудени да върнат на ЗВС. Мантите и „Дете на гърма“ бяха минали подробна инспекция, бе проверена и последната част. Въпреки това Ланиан никога нямаше да се довери отново на черните роботи. Прекалено много войници бе загубил по вина на тези разкъсващи механични лапи.
Много хора бе загубил и заради кликисите — всъщност от същите тези кликиси на Пим, срещу които се бе отправил сега. Нямаше търпение да види как ще се представят бойните му кораби.
Оръжейните офицери извикаха образи на Пим на тактическите екрани — първоначалното разположение на селището на колонистите и местоположението на транспорталната стена, за която ЗВС знаеше. Кошерът се бе разпространил в концентрични вълни от соленото вътрешно море, където човешките заселници бяха построили колонията си.
Тактическите офицери на осемте кораба се разпределиха на групи и веднага щом планетата се появи пред тях, започнаха атаките си. Разполагаха с достатъчно мощни разтопители, термални бойни глави и дори стари ядрени бомби, които можеха да обелят горния пласт на земната кора като портокал.
Корабите на ЗВС с „Дете на гърма“ начело закръжиха високо над варовиковата повърхност на планетата, над алкалните равнини и реките със замърсена вода и започнаха бомбардировката. Още преди буболечките да осъзнаят, че ги нападат, значителна част от кошерния комплекс — цели километри — бе заличена от лицето на земята от огромните шокови вълни и допълнителни взривове. Ядрените бомби гърмяха най-силно, но новите оръжия причиняваха по-сериозни щети.
Унищожението продължи с втората атака. Разтопителите буквално изтриваха части от огромния кошерен град, проникваха достатъчно дълбоко, за да ударят дори най-ниско разположените тунелни комплекси. Загледан в дима и разтопената пустиня под себе си, Ланиан изпита истинско задоволство. Нито едно същество — буболечка или човек — нямаше да живее тук никога повече.
Едно човешко селище би реагирало на тази неочаквана атака с паническо объркване, но кошерното съзнание на кликисите отговори с бърз и ефективен контраудар. Ланиан остана удивен, че толкова голяма част от тяхната инфраструктура е останала незасегната след адската бомбардировка. Заповяда още една атака.
Хиляди и хиляди кликиски компонентни кораби се изстреляха като фойерверки от защитени подземни бункери и се насочиха директно като кипящ координиран облак срещу седемте манти на Ланиан. Всеки имаше само две енергийни оръжия, но обединената сила на хилядите изстрели причини голяма вреда. Ланиан спря бомбардировката над кошерния град и обърна оръжията на дреднаута срещу многобройните малки кораби.