Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Той посочи ярките следи на навигационните екрани.
— Те чакаха нас, госпожо председател. Наоколо се движат много други кораби, но тези идват право към нас. Това не е рутинна процедура.
Морийн почувства как кръвта й изстива. По някакъв начин председателят бе узнал за плановете й. Параноично копеле!
— В такъв случай ще трябва да ви помоля да нарушите няколко правила. Колко скоро можете да ни насочите в желания курс и да включите звездните двигатели?
— Веднага. Тъкмо се канех да…
— Тогава го направете.
Той преглътна с усилие.
— Когато се върнем, ще ни разкажат играта.
Тя се намръщи.
— Знаете, че няма да се връщаме.
— Права сте.
Двете манти се приближаваха все повече и повече с пълна скорост. Морийн каза настойчиво:
— Няма да е зле да се махнем оттук, преди да сме навлезли в обсега на оръжията им.
Пилотът включи двигателите и космическата яхта се понесе шеметно напред през светлинните години. Морийн се обърна към екраните и подигравателно помаха за довиждане. Толкова за най-лошия възможен сценарий.
Хората й останаха слисани, че ЗВС са се опитали да им попречат да напуснат Земята, че са бягали, за да спасят живота си, и че са се измъкнали. Чувстваха се като участници в екшън. Досегашният им живот, прекаран в служба на правителството, не им бе предоставил много възможности за въодушевление. Сега вече никой не се съмняваше, че председателят Венцеслас се бои от това, което може да направи Морийн! Тя виждаше, че всички са доволни от себе си, най-вече Джонас.
След два дни пътуване пилотът изключи звездните двигатели и безпроблемно прекоси края на терокската система, точен както винаги. Докато навлизаха във вътрешността на системата, Морийн изпрати дългообхватно съобщение:
— Говори бившият председател Морийн Фицпатрик. Може ли да ни изпратите ескорт и посрещачи? На път към вас сме.
Искаше й се да бе донесла поне няколко бутилки от най-доброто си вино, за да могат да вдигнат тост за новия си живот. Никога досега не бе опитвала терокско вино, но се съмняваше, че може да съперничи на бутилките в личната й колекция. Но пък зелено-синята планета, която ставаше все по-голяма с приближаването им, изглеждаше много гостоприемна.
Две манти на ЗВС изреваха от двете страни на яхтата, толкова близо, че едва не я блъснаха. Морийн загуби равновесие и падна на палубата. Пилотът изкрещя в паника.
На екрана на комуникационната система се появи лицето на адмирал Пайк.
— Председател Фицпатрик, бяхте предупредена да не бягате. Имам нареждания от председателя Венцеслас да ви спра да не извършите предателство. Не мога да ви позволя да стигнете до Терок.
Морийн побесня. Бяха знаели накъде се е отправила още от самото начало. Отвори комуникационния канал, наведе се към екрана и събра цялата ярост, която й бе спечелила легендарна слава като Мадам Брадвата.
— Адмирале, вече не се намирате във въздушно пространство, контролирано от Ханзата, и нямате юрисдикция тук. Моят кораб пристигна тук по заповед на крал Питър и Конфедерацията.
Квадратното лице на Пайк си остана все тъй студено, но Морийн забеляза лека следа на несигурност.
— Може би е така, но не мога да ви позволя да продължите.
От Терок вече бяха излетели десетина кораба — скитнически съдове и дори една манта, очевидно от корабите на адмирал Уилис. Както очакваше Морийн, Патрик също идваше — с „Циганин“. След като забелязаха надвисналата над яхтата опасност, посрещачите от Конфедерацията увеличиха скоростта.
Морийн се обърна към Пайк със студена усмивка:
— Адмирале, ако се опитате да ме плените, ще вдигна такъв страхотен скандал, че от него ще страдат и праправнуците ви. Отрежете загубите и се върнете у дома. Не ви е мястото тук.
— Нито на вас, госпожо. За беда нарежданията на председателя са ясни.
Корабите на Конфедерацията още не се бяха приближили достатъчно. Пилотът ужасено погледна Морийн за инструкции. Тя предположи, че корабите на ЗВС ще използват магнитни лъчи, за да пленят яхтата й, но вместо това двете манти насочиха към нея оръжията си. Тя видя дулата на язерите им.
— Той държи семейството ми за заложници — каза някак извинително Пайк. — Държи семействата на всички ни.
Морийн невярващо отвори уста. Внезапно се оказа неспособна да изрече дори една дума.
Мантите откриха огън.
76.
Патрик Фицпатрик
Експлозията блесна ослепително на екраните в пилотската кабина. Макар че бе включил двигателите на максимална скорост, Патрик знаеше, че ще закъснее.
От дни бе изпълнен с оптимизъм. Крал Питър го бе разпитал подробно за начина, по който баба му бе реагирала на поканата.