Пепел от светове

— Вие не оставяте нищо на случайността — каза Каин. — Давате му достатъчно въже, на което да се обеси сам.

Базил се подсмихна.

— О, обесването би било прекалено примитивно. — След което неочаквано смени темата. — Следващата стъпка в плана ми. Как върви подготовката за церемонията по свалянето на новите роботи от монтажната линия? За след три дни? Очаквам всичко да е наред.

Каин лично и най-внимателно бе наблюдавал приготовленията.

— Всичко е готово, господин председател.

— Чудесно. След днешния ден очаквам нещата в Ханзата да потекат по-гладко.

Преди Каин да успее да зададе някакви въпроси, архиотецът се качи с тежка стъпка на подиума. Беше облечен в обичайните си одежди. Снежнобялата му брада блестеше на слънчевата светлина под ясното синьо небе. Тълпите избухнаха в аплодисменти, а камерите на журналистите записваха всяко движение, всяка дума. Крал Рори не се виждаше никъде.

Председателят ги подкани да мълчат.

— Гледайте.

Архиотецът увеличи звука на високоговорителя и заговори внезапно, без встъпление, сякаш се боеше, че председателят всеки момент може да го накара да замълчи.

— С Единството бе злоупотребено — с нашата религия. Заклеймяванията, които изрекох тук, от този подиум, не бяха по моя воля. Аз, вашият архиотец, бях принуден да ги изрека. Вие сте лъгани и подвеждани. Не за това е Единството.

Хората замърмориха и заахкаха. Мнозина се разгневиха, но Каин не разбра дали този гняв е насочен към предполагаемото предателство, или към скандалните думи на архиотеца. Сарейн изглеждаше стъписана. Каин очакваше чистачите да се втурнат на подиума всеки миг.

Сега, след като бе набрал скорост, архиотецът заговори по-високо и разгорещено:

— Призовавам ви да погледнете в сърцата си, в сърцевината на убежденията си, и да направите това, което е правилно. Не Ханзата е вашата религия. Не Ханзата говори от името на Бога, а Единството!

Ръката на Базил се сви в юмрук, но след миг отново се отпусна.

— Господи, тоя наистина няма да спре. — Натисна бутона на малкия си ръчен комуникатор. — Чух достатъчно.

Дълбокият глас на Джейн Кулу спокойно отговори:

— Да, господин председател.

По предавателя изпращя чуждият акцент на Тито Андрополис:

— След това никой вече няма да се съмнява в Божиите намерения.

Базил се облегна в стола си. Сивите му очи блестяха.

С удивително свистене, сякаш се разцепваше самият въздух, от кристално ясното небе удари сноп от енергия. Светкавицата се стрелна право надолу и порази архиотеца по средата на подиума. Изгарящият блясък превърна брадатия мъж в пара. Не останаха нито дрехи, нито кости — само ивица дим, пращене на нагорещен до невъзможност въздух и миризмата на крематориум. Само гладък като огледало кратер отбелязваше мястото, където бе стоял. Най-вярващите, застанали най-близо до подиума, се люшнаха назад от силата на ударната вълна.