Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Генерале — докладва Бриндъл. — Идват още.
— Откъде? Какви са?
— Четири големи рояка. Били са явно от другата страна на планетата. Започнахме нападението прекалено бързо, за да ги засечем в самото начало, но сега са на път насам.
— Ха, гадни хлебарки! — На тактическите екрани Ланиан вече виждаше четирите огромни сферични маси, които се състояха от безчет свързани компонентни кораби. — Продължете бомбардировката на колонията до последния възможен момент! Не бива да се отпускаме. — Доколкото знаеше, ако успееха да прекършат централното съзнание, буболечките нямаше да знаят как да продължат атаката. От друга страна, кошерното съзнание като нищо можеше да е на борда на някой от тези кораби-рояци.
Ланиан нареди на три от мантите си да се отделят от главната група и да отвлекат вниманието на гигантските кораби в орбита. Мантите откриха огън и язерите откъснаха огромни късове от компонентните съдове, но корабите-рояци просто отново се сраснаха, отърсиха се от останките и продължиха да се носят към тях.
Ланиан преглътна мъчително. Това не беше добре.
Един от корабите-рояци промени вътрешната си структура и оформи в средата си дълбока дупка като дуло на огромно оръдие. От дупката изригна жълто-бяла светлина. Лавоподобният пламък се плъзна по носа на най-близката манта и го превърна в шлака.
Още два кликиски кораба оформиха подобни оръдия, но преди да успеят да изстрелят залп, корабите на ЗВС се разпръснаха — капитаните им не се нуждаеха от заповед, за да го направят. Страхотните енергийни удари се разнесоха отново и отново и най-после унищожиха втория кораб. Третият успя да се изплъзне, но Ланиан знаеше, че това е само временно.
От горящия кошерен град под тях продължаваше да се издига безкраен поток от компонентни кораби. Като се имаха предвид пораженията, които дреднаутът и мантите вече бяха нанесли, Ланиан не можеше да разбере как така изведнъж се е озовал въвлечен в безнадеждна отбранителна битка, след като преди броени минути бе провеждал успешна наказателна акция.
Вражеските кораби ги бяха заобиколили от всички страни, четирите кораба-рояци се приближаваха. Ланиан не виждаше път за отстъпление. Корабите му бяха хванати в капан. Алармите на мостика надаваха оглушителен вой. „Дете на гърма“ вече не изглеждаше толкова могъщ.
Прииждащите вълни компонентни кораби изцяло променяха тактическия сценарий. Ланиан също трябваше да промени подхода си, и то бързо.
— Пригответе всички ремори за бой един на един. Това е единственият начин да се справим с толкова много цели.
От петте оцелели манти със светкавична скорост се изсипаха хиляди ремори и се втурнаха срещу кликиските компонентни съдове в индивидуални битки. Пилотите на Ланиан бяха добри, оръжията им бяха далекобойни и причиниха многобройни щети… но Ланиан не смееше да преброи всички чудовищни вреди, които претърпяха самите те.
Изведнъж задната част на един от огромните кораби-рояци се разтърси от неочакваното попадение на масиран артилерийски огън и се пръсна в облак компонентни кораби. Енергийните изстрели продължиха да ги пронизват и да ги разделят на още по-малки късчета.
— Какво е това, по дяволите?
Отстрани се приближаваха още кораби — един дреднаут, няколко манти и някакви странни съдове, каквито генералът не бе виждал никога.
— Говори адмирал Уилис от флота — прозвуча глас по комуникационния канал. — Генерале, струва ми се, че имате нужда от помощ. Съюзници ли ще бъдем, или врагове?
Ланиан не вярваше на очите си. От високата си позиция в космоса новопристигналите бойни кораби — корабите на Конфедерацията — откриха огън по кликисите. Дреднаутът — „Юпитер“ на Уилис, видя той — прокара унищожителен откос през втория кораб.
Конрад Бриндъл отговори без разрешение по открития канал:
— Радваме се да ви видим, адмирале! И приветстваме помощта ви.
По пряк кодиран канал Ланиан му се скара и го предупреди да не започва комуникация с новодошлите кораби.
Гласът на един млад мъж се присъедини към разговора:
— Предпочитам да се сражаваме на една и съща страна, татко. Трябва да го правим по-често.
На мостика на „Дете на гърма“ се разнесоха радостни викове. В порив на надежда обкръжените манти на Ланиан се нахвърлиха върху кликиските си нападатели с неочаквана ярост. Съотношението все още бе опасно, но може би — само може би — щяха да успеят да обърнат битката срещу насекомоподобните същества.
— Време беше да се прицелите в истинския враг, а не в скалъпена от самия вас боксова круша, генерале — обади се Уилис. — И най-големият глупак ще види, че трябва да се тревожим за тези буболечки, а не за няколко невинни търговци и корабостроители.