Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Ужасената Сарейн вдигна ръка към устата си. Тълпата закрещя, хората се разбягаха в паника.
— Какво направихте? — ахна Каин. — Боже мой, какво направихте?
— О — отвърна Базил със студена усмивка. — Все още не е свършило.
Крал Рори се появи пред зашеметената от светкавицата тъпа като видение сред чезнещия дим на ръба на кратера. Младежкият му глас прокънтя със сила и увереност, които сигурно бе репетирал многократно:
— Нито един закон или съд не биха могли да са по-очевидни. Бог ще порази онези, които се опитват да ни отслабят. Архиотецът беше еретик. Аз съм вашият избран крал и Божията воля е да стана и водач на Единството. Аз, крал Рори, ще спася Ханзата и човешката раса.
Сарейн беше потресена. Лицето й побеля.
— Базил, как можа? Това беше убийство!
Председателят отпи глътка вода.
— Точно обратното. Това беше Божията воля. Чу какво каза крал Рори.
81.
Адмирал Шейла Уилис
Да обстрелва кораби-буболечки — да, такава битка наистина й харесваше. Но въпреки че бойните кораби на Конфедерацията бяха натоварени с всяко оръжие, което адмирал Уилис бе успяла да намери, буболечките на Пим бяха далеч по-многобройни, отколкото си бе представяла.
Корабите на генерал Ланиан го бяха загазили и възможността да изиграе ролята на смелия рицар я изпълни със задоволство.
Корабите на Конфедерацията предизвикаха хаос сред редиците на буболечките. Два кораба-рояка бяха унищожени или поне пръснати, но на всеки хиляда компонентни съда, които превръщаха в пара, други хиляда излитаха от кошерните сгради долу или се отделяха от оцелелите кораби-рояци и нападаха. Уилис никога не бе виждала нещо подобно.
По основните комуникационни канали на ЗВС Ланиан заповядваше на корабите си да продължат обстрела. „Дете на гърма“ взриви една малка непокътната досега част от кошерния град и се опита да се оттегли до въображаемата безопасност на орбитата. Поне засега генералът не си бе направил труда да благодари на спасителите си конфедерати.
Уилис не беше сигурна откъде генералът се е сдобил с нов дреднаут — името не й говореше нищо, — но виждаше, че Ланиан не използва всичките му предимства. Общата бомбардировка на града бе правилен ход на действие, но както обикновено Ланиан бе надценил собствената си компетентност. Не бе продължил обстрела достатъчно.
— Генерале, продължавайте да бомбардирате града. Ако успеем да смажем кошерното съзнание, работата ни е приключена.
— Погледнете сама, Уилис. Бяхме започнали да бомбардираме проклетия град!
— Ако искаш нещо да бъде свършено като хората… — въздъхна тя и се свърза с Тасия в една от мантите близо до „Юпитер“. — Командир Тамблин, ще приемете ли честта?
Уилис не само бе одобрила желанието на Роб да запази офицерския си ранг, но и бе настояла Тасия да приеме ранг, който да е поне равен на неговия.
— С удоволствие, адмирале.
„Юпитер“ разчисти ивица през редиците на насекомите, които нанасяха съкрушителни удари на корабите на Ланиан. Флагманският кораб на генерала се издигна по-високо, докато оцелелите кораби на ЗВС продължаваха обстрела, за да пазят тила му.
— Изобщо да не се опитва да бяга, преди да сме приключили тука — долетя по комуникационната система мърморенето на Тамблин.
Роб изкрещя на баща си през комуникационната система:
— Татко! Имаме достатъчно огнева мощ, за да сложим край на това. Съсредоточете язерите си върху центъра на кошерния комплекс. Имате ли още ядрени бомби?
След ударите на разтопителите, ядрените бомби и няколко масирани бомбардировки повърхността на Пим вече приличаше на лунен пейзаж; сега корабите на Конфедерацията бяха увеличили щетите десетократно. Без да се впуска в индивидуални битки с разбитите кораби-рояци, Уилис стовари поредния страховит удар върху града на насекомите.
— Използвайте всичките ни проникватели, както и пълната мощност на страторазрушителите. Навярно са скрили кошерното си съзнание дълбоко под земята, иначе досега да сме го ударили.
Зад себе си корабите на Конфедерацията оставиха само опустошение. Всяка оцеляла сграда бе превърната в прах. Самата земна повърхност вече бе полуразтопена.
— По дяволите, това трябва да е достатъчно — каза Роб.
— Когато стане достатъчно, ще разберем — каза Тасия. — Защото щом убием люпилото, всички тези буболечки просто няма да знаят накъде да летят.
Корабите на Ланиан продължаваха да стрелят напосоки по кликиските съдове. Макар че Роб продължаваше да вика баща си, от комуникационната система не идваше никакъв отговор. Уилис дори се ядоса, че Конрад Бриндъл не иска да отговори на постоянните съобщения на сина си.