Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Момчето ми, как си могъл да се усъмниш? Чудя се как съм се справял, преди да дойдеш тук. Щом искаш униформа, ще я получиш незабавно.
Щастлива усмивка озари лицето на Алектус и той се наведе, за да целуне ръката на адмирала. Каразий пусна рамото му, малко стъписан от силното му вълнение, но дълбоко трогнат.
— Хайде, върви да си починеш — каза той меко. — Не е необходимо да се изтощаваш до смърт, за да ме убедиш в лоялността си.
Когато Алектус излезе, Каразий остана загледан подир него, все още усмихнат. „Ако Телери ми роди син, той би могъл да прилича на него“, мина му внезапно през ума. Да, беше я взел за жена по други причини, но нали сега му бе съпруга? Защо да не се надява, че един ден ще има син, който да тръгне по стъпките му — син, в чиито жили ще тече и кръвта на жителите на тази земя?
Той се упъти забързано по коридора, който водеше към покоите му. Телери бе му показала недвусмислено, че прегръдките му не я привличат, но нали повечето жени копнееха за деца? Може би, ако станеше майка, щеше да обикне поне малко и бащата на своето дете.
Когато влезе в спалнята, леглото бе празно.
За миг Каразий се спря като закован, впил поглед в леглото, удивен от силата на болката, която го прониза, когато му мина през ума, че тя му изневерява. Сетне способността му да разсъждава разумно се възвърна. Дори Телери да бе от този вид жени, които са склонни да приемат любовник, бе достатъчно интелигентна да не го прави нощем, когато всеки в крепостта знаеше къде спи другият и стражите кръстосваха коридорите. Той бутна безшумно вратата, която водеше към вътрешната стаичка.
Върху една ниска масичка гореше лампа. Светлината й се отразяваше във водата, с която бе пълно сребърното блюдо до нея. Белите одежди на Телери излъчваха мек блясък. Когато Каразий влезе, пламъкът потрепна от въздушното течение, но Телери не помръдна. Без да смее да си поеме дъх, Каразий се отпусна на колене до нея.
Очите на жена му бяха вперени в тъмната повърхност на водата. Устните й се раздвижиха едва-едва.
— Диерна… — прошепна тя и замълча, сякаш заслушана в някакъв недоловим за него звук.
— Лейди — каза най-сетне Каразий с глас, не по-висок от нейния, — отправи взора си към бреговете на Британия. Какво виждаш? — Сам не бе сигурен към коя от двете отправя въпроса си, а когато Телери се раздвижи и проговори, не бе сигурен коя от двете му отговаря.
— Тъмни води… Виждам река с ниски брегове… Тъмните очертания на дървета на фона на звездното небе… — дъхът й секна и тя се олюля. — Силно течение… Проблясват вълнички… Весла, по които се стича вода…
— Бойни кораби ли са? Колко са на брой? — намеси се рязко Каразий. Телери трепна, но въпреки това отговори.
— Шест… плават нагоре по течението…
— Накъде? — този път си наложи да говори тихо, но не можа да подтисне вълнението в гласа си. — По коя река плават? Към кой град?
— Виждам мост… и червени каменни стени — отвърна Телери бавно. Изведнъж гласът й се промени, стана тревожен и настоятелен. — Диерна казва. Към Дуробриве! Побързай! Тръгни незабавно! — последните думи, макар и произнесени от Телери, до такава степен му напомниха гласа на Диерна, че Каразий трепна. Жената до него залитна и той я хвана в прегръдките си.
Кръвта пулсираше в слепоочията му, докато отнасяше Телери обратно в леглото. Целият трепереше от желание да тръгне, колкото е възможно по-бързо, но отдели време да я завие внимателно. Тя не отвори очи. Дишането й вече бе станало равномерно като на дълбоко заспал човек. В съня лицето и беше далечно, чисто и спокойно — като на весталка или малко дете. Тъкмо сега не можеше да си представи как е могъл да я гледа с желание.
— Благодаря ти.
Каразий се наведе над нея и я целуна по челото. След това излезе забързано. Беше я забравил още в мига, когато започна да раздава заповеди. Отново потегляха.
От чисто военна гледна точка този сезон бе изпълнен с успехи. Виденията на Диерна не бяха винаги верни, а и Телери не винаги съумяваше да ги предаде точно. Имаше и случаи, когато не успяваха да предупредят Каразий, защото той вече бе в открито море. Но, както бе обещала Върховната жрица, съюзът с Авалон даде на адмирала сила, достатъчна ако не да срази врага, то поне да го държи на разстояние. Ако римляните не успяваха да пристигнат винаги навреме, та да предотвратят оплячкосването на някое селище, то поне в повечето случаи успяваха да отмъстят на нападателите. Търговските кораби, които отплаваха от британските пристанища за Рим, все повече натежаваха от тази част от спасената плячка, на която не се намираше собственик — нея Каразий изпращаше в метрополията.