Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Нали съм ти жена — заяви тя малко несвързано и кимна тържествено — редно е да ме носиш на ръце…
Светът се въртеше като полудял, докато Каразий я носеше нагоре и тя се бе вкопчила в него с все сила. Не го пусна дори когато я положи върху леглото.
— Да изпратя ли прислужницата да те съблече? — попита той, като се опитваше да се освободи от пръстите й.
— Ти ме съблечи — измърмори Телери, — съпруже… — после го погледна право в лицето и се усмихна. Съзнаваше отлично, че към него я тласка не страстта, а самотата. Но ако той останеше в леглото й тази нощ, поне нямаше да мисли за Авалон.
— Нали знаеш, че си пийнала малко повече — каза той колебливо, но мускулите на ръцете му не бяха вече стегнати като камък под пръстите й.
Тя се изкиска.
— Същото важи и за теб!
— Вярно — отбеляза той с тон на човек, направил неочаквано откритие.
Тя подръпна туниката му и Каразий се свлече на леглото до нея. Наведе се над жена си и я целуна несръчно. „Има нещо много успокояващо — помисли си за първи път Телери — в близостта на друго човешко същество.“ Този път бе решила твърдо да се опита да отговори на страстта му, но колкото по-настоятелен ставаше той, толкова повече Телери охладняваше — не можеше да си наложи нищо друго, отново започваше да се наблюдава безразлично, сякаш отстрани. Каразий вече лежеше върху нея, и за да запази по някакъв начин първоначалното вълнение, което бе изпитала, Телери се опита да си представи някакъв друг мъжки образ. За нейно удивление под затворените й клепачи изплува лицето на Алектус.
На сутринта тя се събуди с главоболие. Спомените й от снощи бяха объркани. Бе сама в леглото, но мантията на Каразий още лежеше там, където бе паднала на пода снощи. Да, не бе сънувала, снощи той бе спал при нея. „Поне — каза си тя, докато прислужницата й помагаше да се облече — вече не се боя от него.“ Когато се видяха на закуска, той изглеждаше несигурен — явно не можеше да намери думи, с които да й отговаря, а и малко се срамуваше. Възможно бе просто и него да го боли глава.
Тази нощ не влоши отношенията им, но и не ги сближи.
Дните бяха къси и мрачни. Каразий все по-често канеше офицерите си да му гостуват във вилата и Телери нерядко се срещаше с Алектус. Тя винаги бе готова да прояви съчувствие, когато му се искаше да се оплаче някому от несгодите на военната служба.
— При това финансовата им система е толкова тромава! — възкликваше той възмутено, докато двамата се разхождаха по скалния бряг. — Събират данъците в Британия, пращат ги чак в Рим, и после, ако императорът прецени, една малка част се връща обратно. Как би могла да се развива търговията по такъв начин. А би било далеч по-разумно да се пресметне какви суми са необходими за отбраната на Британия и тази сума да се задържа тук от събраните данъци!
Телери кимна. Действително това, което казваше Алектус, й се струваше по-разумно. Бе привикнала на разговори за гражданско управление, но то се финансираше предимно от заможни люде, които бяха същевременно и местни магистрати. Никога не се бе замисляла каква е финансовата страна на защитата на една цяла провинция.
— Не може ли да се събират дарения от хората, чиито земи защитават укрепленията на Каразий?
— Ще се наложи, ако Максимиан откаже да праща по-големи суми — Алектус се обърна, сложил ръце на кръста си, и се загледа в морето. Телери си каза, че животът във войската му се е отразил добре. Погледът му бе все така горящ и проницателен, но часовете, прекарани на открито, бяха позлатили бледата му кожа. Стойката му бе изправена, а и стройната му фигура бе станала по-мускулеста.
— Раздадох част от парите под лихва при условие да бъдат върнати в началото на плавателния сезон. Това ще ни донесе някаква печалба. Но ще ни трябват много повече пари. А за да се изстиска по-голяма сума от магистратите, е нужно да бъдат убедени. Готови са да проявяват щедрост, за да впечатлят съседите си, но им е трудно да разберат защо трябва да дават пари за укрепления, които не са точно в техните земи. Трябва да тръгнеш с мен, Телери — ти ще съумееш да ги убедиш с чара си! Кой ли би могъл да устои на усмивката ти…
Тя се изчерви против волята си и отново си помисли, че животът във войската е направил и държанието му по-непринудено. Преди година никога не би събрал сили да й направи комплимент.
Дните ставаха по-топли, макар че бурите още брулеха крайбрежието. Каразий пренесе щаба си в укреплението, но този път взе със себе си Телери. Подчертаването на съюза с принц Ейдин Минок и вълшебната сила на Авалон имаха голямо значение — но не затова се бе оженил той за Телери. Сега бе настъпил моментът да разбере дали може да постигне другата съкровена цел, заради която се бе съгласил на този брачен съюз. Телери си лягаше рано — не би могло да бъде иначе, защото Каразий винаги разговаряше до късно с офицерите. Но никой не подозираше, че съпругата на Адмирала става всяка нощ преди зазоряване и дълго се взира в пълното с вода сребърно блюдо, очаквайки вест от Авалон.