Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Когато чу, че се чука, в просъница реши, че това е таранът, с който разбиват кораба му. Но после чу гласове, постепенно различи и думите.
— Повелителко, сега е третият час на нощта! Това е сватбената нощ на адмирала, в името на Юнона! Не може ли да почакаме до зазоряване! Не можем да го смущаваме сега!
— Ако се разгневи, аз поемам вината — отвърна женски глас. — А ти би ли задържал такива спешни новини на своя отговорност?
— Какви новини? — попита стражът. — Не е пристигал вестоносец…
— Нямам нужда от вестоносци — женският глас се промени и Каразий, който вече бе скочил от леглото и навличаше туниката си, почувства внезапен хладен повей. — Нима се съмняваш в думите ми?
Горкият страж, притиснат между заповедите на Каразий и властната природа на жрицата, бе спасен от появата на самия Каразий на вратата.
— Какво става?
Напрегнатото лице на Диерна се отпусна. Тя се усмихна. Бе наметнала мантия върху нощната си роба, а разпуснатите й коси се стелеха по раменете й като течен пламък. После отново стана сериозна.
— Саксонците идват.
— Откъде… — започна той, но Диерна само се разсмя.
— Ти спази твоята част от сделката. Сега е мой ред да изпълня задължението си. Знаех, че се безпокоиш да оставиш крайбрежието неохранявано, затова тази нощ погледнах в моето вълшебно блюдо. Нали ти казах — цяла есен обучавах Телери на това изкуство.
Каразий си пое дълбоко дъх. Думите й го бяха разбудили напълно.
— И какво видя?
— Видях един град в пламъци — мисля, че беше Клаузентум… Видях два кораба, пристанали наблизо. Ще се забавят, докато плячкосват, защото са убедени, че наблизо няма войска. Ако побързаш, ще хванеш сутрешния прилив и ще ги причакаш зад остров Вектис, когато потеглят обратно.
Каразий кимна. Стражът остана със зяпнала уста, но щом чу, че адмиралът започва да раздава заповеди, веднага се изпъна като струна. Каразий подтисна с мъка усмивката си; нощните размисли отстъпиха място на вълнението, което винаги го обземаше преди битка. Това поне бе нещо, от което разбираше.
Прекараха зимата в Дубрис — римско укрепление на югоизточното крайбрежие, което защитаваше земите на племената от Кантиум. Телери очакваше, че ще намрази града — просто защото не бе Авалон. Но ако вилата високо горе на варовиковите скали, където я настани Каразий, бе клетка, тя поне бе удобна. Едрите, русокоси обитатели на Кантиум, макар и доста по-различни от жизнерадостните й съплеменници, бяха дружелюбни и я приеха възторжено. Съпругът й често отсъстваше, защото надзираваше строежа на новото укрепление при Портус Адурни, и допълнителното укрепване на стените на Дубрис.
Част от плячката, взета обратно от пиратите, които Каразий бе разбил на другия ден след сватбата си, бе върната на собствениците. Бе пратил до Рим писмо с молба за разрешение да разпродаде останалите вещи, чиито собственици не се намериха, а спечелените по този начин пари да вложи в по-нататъшното укрепване на югоизточното крайбрежие.
Дори когато бе у дома, Каразий прекарваше повечето време с офицерите си — споряха за бъдещи стратегии, постоянно надвесени над никакви карти. Първоначално Телери бе доволна, че рядко й се налага да се среща с него. Бе се опасявала, че докосването на мъжа й ще възвърне ужасните спомени от опита на пирата да я изнасили, но дисциплината, която си бе изградила на Авалон, й помогна много.
Достатъчно бе, когато Каразий легнеше при нея, да отдели духа от тялото си — тогава не чувстваше нищо, съвсем нищо — нито страх, нито болка. Не бе предполагала, че съпругът й ще забележи, но след време установи, че той я избягва съвсем целенасочено.
В средата на зимата римляните празнуваха — бе времето на сатурналиите5. Адмиралът даде отпуска на хората си и се върна във вилата, за да си почине. Наистина имаше нужда от почивка. В навечерието на зимното слънцестоене празнуваха по обичая. По това време всички се веселяха и мъжете бяха доста пийнали. Дори Телери си позволи повечко от сладкото галско вино, което предпочиташе. На Авалон сега изпълняваха свещените ритуали, очакваха раждането на слънцето, завръщането му на белия свят. Тя самата бе участвала в този ритуал само веднъж, но и сега, когато си припомнеше колко красиво бе всичко, й се доплакваше.
Затова и пи повече. Когато станаха от трапезата, установи с учудване, че краката едва я държат.
— Не мога да ходя! — възкликна тя възмутено. Мъжете наоколо започнаха да се смеят, и внезапно и на нея й стана смешно. Само че смехът окончателно наруши и без това нестабилното й равновесие. Каразий я подхвана, когато залитна и я взе на ръце. Гледаше я удивено — като че ли се чудеше как така се е озовала в прегръдките му.
5
Сатурналии — В древния Рим, празненства в чест на бог Сатурн. По време на тези дни робите и слугите имали пълна свобода на словото и можели да хулят безнаказано дори и господарите си. — Б.пр.