Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
И колкото и да е странно, първа се притече на помощ не друга, а съседката Клитумна, донесла легендата за някаква магическа храна, за която гарантираше, че Юлила няма да я откаже и че стомахът й ще я приеме без никакви усложнения. Цезар и Марция на драго сърце я приеха у дома си, а пък тя на драго сърце им заразправя своята изпитана рецепта.
— Трябва първо да откриете някоя дойна крава — придаваше си важност Клитумна, която не можеше да скрие, че й е приятно, задето Цезар й обръща такова внимание. — Знам, че няма да е лесно, но доколкото съм чувала, във Валис Каменарум все още се срещат тук-таме хора, които отглеждат крави и ги доят редовно. И така, наливате една голяма купа прясно издоено мляко, счупвате едно кокоше яйце и добавяте три лъжици мед. Разбивате, докато се появи пяна, и прибавяте голяма чаша червено вино. Ако сложите виното, преди да сте разбъркали, просто няма да се получи хубава пяна. Ако имате стъклени чаши — още по-добре, видът на питието е достатъчно апетитен, за да изкуши и най-големия гладник: цялото в розово-червено, а отгоре с жълта пяна. Стига да го приеме стомахът й, момичето повече няма и да знае какво е това болест — говореше Клитумна, която си беше припомнила как навремето и родната й сестра беше прибягнала до гладуване, след като не й бяха позволили да се омъжи за един змиеукротител от Алба Фуценция — да се чуди човек откъде го беше намерила!
— Ще опитаме — увери я Марция, която трудно сдържаше напиращите сълзи.
— Навремето сестра ми се оправи с това, и то доста добре — въздъхна съседката. — Мина време, тя съвсем забрави за своя змиеукротител и се хвана с бащата на скъпичкия ми Стих.
Цезар скочи на крака.
— Още сега ще пратя някого до Валис Каменарум. — Той излезе, но след миг се показа отново. — Ами кокошето яйце? Трябва ли задължително да се бъде снесено десето или може да бъде обикновено?
— О, навремето използвахме най-обикновени яйца — успокои го Клитумна, облегнала се удобно на стола си. Ако използваме по-особени, току-виж сме развалили с нещо сместа.
— Ами медът? — настояваше бащата. — Може ли да е обикновен мед от Лациум или да потърся химетийски, или знам ли и аз какъв, дето не е пушен?
— Най-обикновен латински мед ще свърши работа — твърдо заяви Клитумна. — Кой знае? Може би тъкмо пушекът в обикновения мед е бил разковничето на загадката. Нека не се отклоняваме от рецептата си, Гай Юлий.
— Много добре — съгласи се той и изчезна повторно.
— Дано само стомахът й го приеме! — с треперещ глас се обади Марция. — Само да знаеше, съседке, направо се чудехме какво да правим.
— Разбирам ви напълно. Но да не вдигаме толкова шум. Нищо няма да ви помогне, ако Юлила разбере колко се тревожите — добави тя, която, стига да не се отнасяше до нея самата, винаги беше способна да разсъждава трезво. Всъщност, ако само подозираше за камарите писма, които Юлила пращаше на Сула, нищо чудно с чиста съвест да я оставеше да умре. Сега обаче съседката беше в плен на скръбта и не можеше да таи подобни злокобни помисли. — Във всеки случай не искаме след племенника ми и някой друг да си отиде толкова скоро, нали? — подсмръкна тя.
— Дори не и искам да си го помисля! — не се сдържа да възкликне Марция. Но понеже и на нея й се щеше да се покаже поне малко състрадателна, нямаше как на свой ред да не запита: — Надявам се, че вече малко ти е минало след смъртта на племенника ти. Знам, че е много трудно да забравиш близък, но все пак…
— Е, държа се някак — опита се да бъде духовита Клитумна. Дълбоко в себе си тя щеше още дълго време да скърби за Стих, но не можеше да не си признае, че откакто той си беше отишъл, животът с миличкия й Сула бе станал доста по-лек. При мисълта за доведения си син тя въздъхна дълбоко, без да знае колко много заприличваше в този миг на Юлила.
Разговорът обаче се оказа само пръв от многото, които последваха. След като вълшебната рецепта на Клитумна проработи, нямаше как по-нататък вратата на Цезар да остане затворена пред иначе простата му и изключително досадна съседка.
— Да си благодарен — жалваше се Гай Юлий Цезар, който бе придобил навика всеки път, щом чуе пискливия гласец на Клитумна в атрия, да се крие в кабинета си, — понякога може буквално да ти съсипе живота!
— О, Гай Юлий, не бъди толкова проклет! — мъмреше го Марция. — Клитумна е наистина много мила с нас, а пък ние няма защо да я засягаме, което нищо чудно и да направим, ако продължаваш толкова упорито да я отбягваш.