Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Ти не ме последва този път. Винаги ме следваш.
Тялото й се тресеше напред-назад, докато се опитваше да
стои на едно място.
- Идвам, Зо. Знаеш, че никога няма да те изоставя. Просто си много по-бърза от мен.
- Значи не ме изоставяш?
Хийт докосна бузата й и му стана неприятно, че тя изглеждаше толкова слаба и несигурна. Напълно нетипично за нея.
- Не, не те изоставям. Върви напред, аз ще те стигна.
Тя се поколеба и му стана ясно, че възнамерява отново да започне онези влудяващи обиколки около него, от които му се завиваше свят, а и щеше да се доближи прекалено до мястото, където се криеше Старк.
Хей, може би ще ти е приятно да се движиш бързо. Защо не потичаш нататък, а после да се върнеш пак тук? Ако нямаш нищо против, аз ще поостана малко, за да си почина.
- Извинявай.... извинявай... Забравих, че се нуждаеш от почивка, забравих...
Тя се понесе бързо напред, а Хийт извика след нея:
- Не се отдалечавай прекалено. И не забравяй да се върнеш.
- Няма. Не мога да те забравя - отвърна тя и без да го поглежда, изчезна в сенките.
Старк се показа иззад дървото. Гласът му беше изпълнен с ужас:
Мамка му, по-зле е, отколкото предполагах.
Хийт кимна мрачно:
Да, знам. Пръсването на душата тотално я е объркало. Не може да спре да се движи, не може да мисли. С нея става нещо. Нещо много, много лошо.
Все още загледан след нея, Старк каза:
- На Висшия Съвет споменаха, че точно това ще се случи с нея. Ще се превърне в Каоиник Ши. Не мъртва, но не и жива, ще се скита в света на духовете без душа. Това вече започва да се случва и ще става все по-лошо. Никога няма да може да намери покой, никога.
- Значи трябва да й помогнем да събере душата си. Мисля, че мога да го направя. И, приятелче, не че искам да съм гаден, но не виждам с какво ще си й от полза. Ако искаш да свършиш нещо, излез навън и наритай задника на онази гад, дето ни държи тук като в капан. Ти се справи с него, аз ще се оправя със Зоуи.
Хийт тръгна да се отдалечава, но Старк го задържа:
- Да, можеш да й помогнеш да събере душата си, като й кажеш, че ще останете тук заедно, но ако го направиш, ще видиш сметката на всички, които Зоуи обича в реалния свят.
Хийт се обърна и погледна решително Старк:
- Не е много яко да ми говориш такива неща. Просто я остави. Знам, че я обичаш, но честно ти казвам, ти я познаваш едва отскоро. Аз съм с нея от години. Разбирам, че ще ти липсва, но ще й бъде много добре тук с мен. Ще бъде щастлива.
- Не става дума за любов. Става дума за правилно решение. Давам ти думата си на бранител, че казвам истината. Ако Зоуи не се върне в тялото си, светът, какъвто го познаваме аз и ти, ще бъде унищожен.
- Какви са тези бранителски глупости?
Старк си пое дълбоко дъх:
- Става дума за чест.
Нещо в гласа на Старк накара Хийт да погледне на него с други очи. Момчето се беше променило. Изглеждаше някак по-едър, по-зрял, не така наперен. Изглеждаше тъжен. Много тъжен.
- Виждам, че ми казваш истината.
Старк кимна:
- Афродита имаше видение. Видя как помагаш на Зоуи да събере душата си. Успя, като й обеща да останеш с нея тук. Така че тя не се превърна в Каоиник Ши. Остана тук с теб. Завинаги. Но без Зоуи, нямаше кой да спре Неферет и
Калона. ^
- И те превземат света — довърши вместо него Хийт.
- Да, превземат света потвърди Старк.
Хийт го погледна в очите:
- И ще трябва да я изоставя.
Няма да бъде сама. Аз съм неин воин, неин бранител. Давам ти думата си, че ще се погрижа тя винаги да е защитена.
Хийт кимна и отмести поглед от Старк, опитвайки се да овладее емоциите си. Искаше му се да побегне, да настигне Зоуи и да се увери, че тя ще остане с него тук завинаги. Но после погледът му се върна отново на Старк и осъзна с абсолютна сигурност, че Зоуи би била нещастна, ако приятелите й загинат. Това чувство би било по-силно от любовта й към него, по-силно от любовта й към когото и да било. И ако наистина я обича, ще трябва да я остави.
Струваше му се, че ще повърне, но се постара да се стегне и да звучи колкото се може по-нормално:
- Как ще й помогнеш да събере душата си след като си тръгна?
- Не можеш ли да й кажеш, че ще останете заедно и след това да си тръгнеш?
Хийт изсумтя:
- Приятел, няма да съм груб с теб, понеже не си мъртъв и не си много наясно с душите и т.н., но няма начин Зоуи да събере душата си, ако я излъжа. Просто няма как да стане.
- Добре, добре. Предполагам, че си прав. - Старк прокара ръка през косата си. - В такъв случай не знам как бих могъл да го направя, но ще го направя. Налага се. Ако ти си достатъчно силен, че да я напуснеш, значи аз ще съм достатъчно силен, за да намеря начин да я върна.