Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— С каквото смятате за необходимо — отвърна чародеят. — Дори брат ми да не беше замесен в тази история, пак бих я сметнал за интригуваща. Мисля, че попаднах на точното място в точното време.
Един студент почука на вратата и пъхна глава.
— Господарю?
— Какво има? — попита Пъг.
— Часовоите докладваха, че са забелязали да се приближава дракон.
Пъг стана и се обърна към останалите:
— Няма причини да се боим от дракони. Това е Томас.
— Томас? — попита Амиранта.
Докато Миранда, Пъг и Джоми тръгваха към вратата, Крийган каза на Амиранта и Сандрина:
— Елате и вие. Това е нещо, което може да не видите повече през живота си.
Всички излязоха навън. Брандос също бе там заедно със Зейн.
Една точица далече в небето бавно нарастваше, превръщаше се в силует на огромна птица, а после заприлича на нещо, което наподобяваше крилат змей. И продължаваше да се уголемява.
Накрая драконът увисна над тях. Огромните му криле надхвърляха всякакви представи и издаваха пукот като от могъщи гръмотевици.
— Изумително! — възкликна Сандрина, а Амиранта едва намери сили да кимне.
Каспар също дойде и каза на Джоми:
— Не мислех, че ще го видя пак.
— Аз също, генерале — отвърна червенокосият млад мъж.
Драконът кацна с лекотата на перце и сведе огромната си глава. Пъг с изненада видя, че от гърба му се спускат двама. Единият бе Томас, но кой и какъв бе вторият?
Приличаше на елф, но беше висок поне седем стъпки и косата му бе червена като перата на главата на кълвач. Носеше роба от фин сатен, бродирана с пурпурни и златни конци, а на гърба си жезъл, от който струеше магична енергия.
Томас и Пъг се прегърнаха и Пъг каза:
— Добре дошъл, приятелю.
Бойният вожд се здрависа с Миранда и останалите и после каза високо:
— Позволете да ви представя моя спътник Гуламендис, Укротител на демони от Клановете на Седемте звезди, таредел, или Звезден елф, както е на нашия език.
— Ох, вече съм сигурен, че наистина съм попаднал на точното място в нужния момент — каза Амиранта на отец-епископ Крийган и Сандрина.
16.
Съюзници
Драконът се издигна със скок в небето.
Томас го бе уверил, че в случай на нужда ще го повика отново.
Всички наблюдаваха със страхопочитание как гигантското същество се смалява в синия небосвод.
Пъг погледна хората около себе си и сърцето му се сви. Ето ги най-любимите му същества: жена му, децата, които бе успял да опази, и най-стария му приятел. Както неведнъж се бе случвало в миналото, в душата му се надигаше усещането за назряваща беда. Само Накор знаеше толкова, колкото и Пъг, но Накор бе мъртъв. Миранда също бе в течение на много неща, макар че той бе принуден да крие от нея една болезнена истина — че е обречен да е свидетел на това как всички, които обича, ще умрат преди него.
Беше разкрил пред Томас някои от нещата, свързани с бог Банат, бе казал малко и на отец-епископа — и най-вече, че през по-голямата част от живота си се е старал да подпомогне оцеляването на този свят. Не се съмняваше, че дори Богът на крадците и лъжците да не стои директно зад случващото се сега, все пак е замесен по някакъв начин. Опита се да преодолее надигащата се в него печал с довода, че причината за нея е невъзможността да сподели тайната си с другите. Вече нямаше нито едно живо същество, което да знае какво бреме носи на плещите си.
Кимна на Томас и спътника му и каза:
— Елате. Имаме да обсъдим доста неща. — Обърна се към отец-епископа. — И ти можеш да се присъединиш към нас. — Кимна и на Амиранта да дойде, а на Сандрина каза: — Ти иди си намери нови дрехи и оръжие.
Тя кимна, все още стресната от видяното преди малко. Пъг повика един от учениците и му нареди да се погрижи за нуждите на Сандрина. После се извини на останалите и дръпна Миранда настрани. Двамата поговориха тихо и накрая тя кимна и си тръгна.
Пъг покани гостите си да го последват и ги заведе в една вътрешна градина с пейки — място, подходящо за усамотени беседи. Макар на острова да нямаше човек, комуто Пъг да не се доверява, някои от учениците бяха твърде млади и склонни да клюкарстват.
— Ако някой желае освежителни напитки — рече той, — ще пратя да ни поднесат.