Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Добро упражнение в прилагането на демократичните процедури — отбеляза Корделия, без да докосне четеца. Част от по-старите бараярски имигранти нямаха доверие на тези галактически прийоми; други ги възприемаха с готовност и бързо-бързо намираха начин да манипулират вота. Комарците, които имаха отколешен опит с всякакъв вид гласувания, нямаха проблем с галактическите порядки. По-младите сергиярци също се справяха сравнително добре.

— Като бетанка — каза общинската съветничка, мадам Нойс, — не бихте могли да отхвърлите това.

Корделия се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Не съм бетанка от над четирийсет години, но иначе — да, разбирам какво имате предвид. Процедурата ви е добра, но не и искането.

— Искате да ни откраднете столицата, а това ще задуши развитието на Карийнбург — възрази бурно Кузнецов. — Ще угаси искрата на бъдещото ни величие!

„Именно“ — помисли си Корделия, но на глас каза друго:

— Никой не е казал, че ще съборим града. Нищо няма да се промени. И базата, и цивилният космодрум ще си останат в Карийнбург, а те са фактори, които гарантират бъдещия растеж на града. — Докато не дойдеше време и те да бъдат преместени. Корделия сви устни. — А и размерът не е единственият двигател на величието. Какво е населението на Карийнбург в момента, около четирийсет хиляди? Точно като населението на Флоренция в разгара на Ренесанса. Само че къде е нашият Леонардо да Винчи? Нашият Микеланджело? — Не добави: „Къде е нашият Филипо Брунелески?“, любимият откачен творец на Арал от Старата Земя, защото създаването на гениална архитектура в обречения Карийнбург би било трагична недомислица.

— Ние сме първото, основополагащото колониално поселище на Сергияр — каза Кузнецов. — Историята ни е ключова за този свят.

— Да, присъствах лично на „основополагането“ — каза суховато Корделия. По онова време Кузнецов беше ходил прав под масата някъде на Бараяр. А Нойс вероятно бе ходила на детска градина. — История — да; величие — не — продължи Корделия. — Карийнбург, или по-скоро базата, започна съществуването си като таен военен склад, а малко след това прерасна в писта за совалки и грозен военнопленнически лагер. В който се случваха някои доста грозни неща. Както знаете, неуспешният опит за завладяването на Ескобар не е сред най-величавите моменти в бараярската история. По онова време никой не е мислил за рационално заселническо планиране, защото до един са били затънали до ушите в заговорите на старата Военна партия. Мирното заселване на една от най-добрите планети, откривани през последните две поколения, най-близка до Земята като условия за живот, изобщо не е било в челото на дневния им ред, гледали са на нея като на плацдарм за величави завоевания, а не като на перспективна инвестиция, която изисква много работа и обещава сигурна, но бавна възвръщаемост.