Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Даровита
Даровита - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Даровита

Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:

„Даровита“ е дебютният роман на Кристин Кашор, който вече е преведен на над 30 езика. Книгата е сред най-добрите заглавия за 2008 г., номинирана и наградена с множество награди.
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 129
Перейти на страницу:

— Добре — обади се капитанът. — Стига толкова! Оставете оръжията, милейди, и пуснете хората ми.

— Ако този ме нападне — предупреди Катса, сочейки с острието на сабята третия моряк, — ще заспи до Беър.

— Ела, Пач — нареди капитанът на моряка. — Прибери ножа. Веднага! — добави властно, когато той се поколеба.

Морякът изгледа заплашително Катса, но се подчини.

Тя пусна оръжията на пода. Джем се изправи, разтри врат и й се намръщи. Катса изреди наум няколко пиперливи думи, които с удоволствие би изкрещяла на По, и нахлузи отново пръстена около врата си.

— Какво направи с Беър? — попита капитанът.

— Ей сега ще се събуди.

— Дано.

— Ще се опомни.

— А сега ми обясни всичко — настоя капитанът. — Знаем, че принцът ни беше в Мидлънс, в двореца на крал Ранда. Чухме, че тренира. С теб, ако не греша.

Откъм ъгъла се чу гъргорене. Обърнаха се и видяха Битърблу да повръща, присвита на колене до стената. Катса й помогна да се изправи. Момичето се вкопчи непохватно в нея.

— Подът се движи.

— Да. Ще свикнеш — успокои я Катса.

— Кога? Кога ще свикна?

— Ела, дете.

Катса буквално пренесе Битърблу до капитана.

— Капитан Фаун, това е принцеса Битърблу от Монсий — представи я тя. — Братовчедка на По. Както предположихте, аз съм Катса от Мидлънс.

— Предполагам също, че на това око му няма нищо — отбеляза капитанът.

Катса смъкна превръзката от зеленото си око. Погледна жената, която срещна невъзмутимо очите й. Обърна се към Джем и Пач. Най-сетне проумели, те повдигнаха високо вежди. Чертите им, тъмните им коси, златните халки по ушите им се сториха болезнено познати на Катса. Както и хладнокръвието, с което срещаха погледа й.

Обърна се към капитана.

— Смъртна опасност грози принцесата — обясни тя. — Наложително е да я отведа в Лиенид, за я скрия от онези… онези, които я заплашват. По ме увери, че ще ни помогнете, когато видите пръстена. Откажете ли ми обаче, ще впрегна цялата сила на Дарбата си, за да ви принудя да го направите.

Капитанът впи очи в нея с неразгадаемо изражение.

— Покажи ми пак пръстена.

Катса пристъпи напред. Не искаше да вади отново пръстена, предизвикващ такова безумие. Капитанът обаче не се страхуваше от нея. Протегна се към врата й и хвана с два пръста златната халка. Обърна го насам-натам. Пусна го и се взря в Битърблу. След миг погледна пак към Катса.

— Къде е принцът ни?

Катса размисли бързо и реши, че трябва да съобщи на тази жена поне част от истината.

— Не е тук. Раниха го и се възстановява.

— Умира ли?

— Не — сепна се Катса. — Не, разбира се.

Капитанът се намръщи.

— Защо тогава ти е дал пръстена?

— Обясних ви. Даде ни го, за да ни вземат на лиенидски кораб.

— Глупости! Ако това е целял, защо не ти е дал пръстена на краля или на кралицата?

— Не знам — отвърна Катса. — Не разбирам значението на пръстените. Знам само кого представляват. По ми даде този.

Капитанът повдигна подозрително вежди. Катса стисна зъби и се подготви да изрече нещо много хапливо, ала гласът на Битърблу я възпря.

— По наистина й даде пръстена — отрони немощно детето с пресипнал глас; тялото й сякаш се бе смалило наполовина. — Не й обясни какво означава. Вие й обяснете. Незабавно!

Капитанът погледна замислено Битърблу. Момичето вирна брадичка с мрачно и неотстъпчиво изражение. Възрастната жена въздъхна.

— Много рядко лиенидите се разделят с пръстените си, а почти никога — с пръстена, по който ги разпознават. Да дадеш този пръстен, означава да се простиш с идентичността си. Принцесо Битърблу, милейди Катса носи на шията си пръстена на седмия принц на Лиенид. Ако принц По наистина й го е дал, значи се е отказал от титлата си и вече не е лиенидски принц. Подарява й статута си, замъка и наследството си.

Катса се ококори. Придърпа стол и се стовари върху него.

— Невъзможно…

— Почти никога лиенидите не преотстъпват личните си пръстени — повтори капитанът. — Повечето ги отнасят в гробовете си в морето. Много рядко — ако умира жена и иска сестра й да осинови децата й, или бакалин завещава магазина си на приятел, или умиращ принц реши да посочи някой извън рода си за наследник — лиенидите подаряват този пръстен. — Капитанът впи очи в Катса. — Лиенидите обичат принцовете си, а най-скъп им е младият принц, роден с Дарба. Да откраднеш пръстена на принц По е тежко престъпление.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)