Даровита

— Трябва да причиняваш възможно най-силна болка — наставляваше я Катса — и да дебнеш противника да се разкрие.

— И да не обръщаш внимание на болката — допълваше Джем.

Той им помагаше в уроците, както и Беър и всички моряци, които намираха време. Понякога тренираха по обед в камбуза или — ако денят беше ясен — на палубата. Някои моряци недоумяваха защо е наложително младо момиче да се учи да се бие. Но не им се присмиваха дори когато преподаваше недостойни похвати — хапане, драскане и скубане.

— Не е нужна сила да забиеш палци в очите на противника — обясни веднъж Катса, — но нанася сериозни поражения.

— Противно е — възрази Битърблу.

— Човек с твоите размери не може да си позволи лукса да се бие честно, Битърблу.

— Не казвам, че няма да го направя. Твърдя само, че е противно.

Катса се опита да прикрие усмивката си.

— Добре де. Сигурно си права.

Показваше на Битърблу всички слаби места, където ударът е смъртоносен — гърло, тил, корем, очи — лесни места, изискващи по-малко сила. Учеше Битърблу как да крие нож в ботуша си и как да го изважда бързо, как да държи ножа с две ръце и как да държи нож във всяка ръка. Как да внимава да не изпусне острието в разгара на схватката, когато всичко се случва толкова бързо, че умът не смогва да мисли.

— Браво! — извика Ред един ден, когато Битърблу наръга Беър с лакът в слабините и той се преви, стенейки.

— А сега? — попита Катса. — Как ще продължиш?

— Ще забия ножа във врата му — отвърна детето.

— Умно момиче!

— Схватлива е! — похвали я отново Ред.

Наистина беше схватлива. Беше дребничка и Катса знаеше — както знаеха и членовете на екипажа — колко късмет ще й е нужен, ако се наложи да се защитава. Ала наученото щеше да й даде шанс и натрупаната увереност щеше да й бъде от полза. Мъжете, моряците, надаващи насърчителни викове, също помагаха повече, отколкото осъзнаваха.

— Тези умения няма да й потрябват, разбира се — отбеляза Ред. — Монсийската принцеса винаги ще има телохранители.

Катса преглътна първите думи, които й хрумнаха. И все пак не се стърпя:

— По-добре да притежава уменията и да не ги използва, отколкото да ги няма и някой ден да й потрябват.

— Не го отричам, принцесо. Никой не го знае по-добре от вас или от принц По. Решите ли, двамата сигурно ще успеете да обучите цяла детска войска.

В ума на Катса се мярна образът на По — замаян и залитащ. Отпъди го. Отиде да провери как е Беър и се съсредоточи върху следващото упражнение на Битърблу.