Даровита

— Заради Дарбата й ще отплаваме посред нощ — обясни той. — Вижда бурите, преди да връхлетят. Вдигаме котва сега, за да изпреварим бурята, задаваща се от изток.

Умение да усеща времето. Ясновидските Дарби бяха за предпочитане пред четенето на мисли, но и от тях я побиваха тръпки. Е, професията на тази жена прилягаше добре на Дарбата й, а и на техните цели; дори им предоставяше предимство. Катса реши да поговори с капитан Фаун, да прецени що за човек е и каква част от истината да й разкрие.

Наближиха и стражите се втренчиха в тях. Единият вдигна факлата към лицата им. Катса мушна брадичка под яката на палтото си и го погледна с незакритото си око.

— Кого водиш на кораба, Джем? — попита мъжът.

— Отиват при капитана.

— Затворници ли са?

— Затворници или пътници. Капитанът ще реши.

Стражът махна на един от другарите си.

— Върви с тях, Беър — нареди той — и се погрижи за младия Джем.

— И сам мога да се пазя — обиди се Джем.

— Естествено. Беър обаче може да наглежда и теб, и себе си, и двамата ти затворници, и да носи сабя и светлина. И да бди за безопасността на капитана.

Джем явно се канеше да възрази, но при споменаването на капитана се задоволи само да кимне. Поведе Катса и Битърблу по мостика. Беър тръгна след тях с извадена сабя и с вдигнат фенер. Катса не беше виждала по-едър мъж. Стъпиха върху палубата и моряците се отдръпваха, за да огледат дребните, дрипави странници, и същевременно да направят път на Беър.

— Какво става, Джем? — любопитстваха те.

— Отиваме при капитана — обясняваше Джем отново и отново, а мъжете се връщаха към задълженията си.

Дългата палуба гъмжеше от чевръсти мъже, непознати предмети ги заобикаляха отвсякъде и хвърляха странни сенки, озарени от фенера на Беър. Едно платно ненадейно се надипли и се смъкна, освободено от въжетата, които го задържаха за мачтата. Заплющя над главата на Катса като сияйна сива птица, напираща да скъса каишката си и да отлети в небето; в следния миг се издигна също толкова ненадейно, изпънато и завързано здраво на място. Катса нямаше представа какво означава тази трескава деятелност, ала непознатата суетня — гласовете, подвикващи неведоми команди, поривите на вятъра, люлеещата се палуба — я изпълни с вълнение.

Две стъпки й бяха достатъчни да се приспособи към полюшването на кораба. Битърблу обаче не се чувстваше сигурна и стъписващата суматоха наоколо не й помагаше. Катса я улови за ръка и я притисна плътно до себе си. Момичето се сгуши до нея и с облекчение й предостави отговорността да я държи на крака.

Джем спря пред отвор в палубата. Нареди им да го следват, стисна ножа си със зъби, спусна се през отвора и изчезна в мрака. Катса тръгна след него, надявайки се невидимата стълба да се материализира под краката и ръцете й. От време на време поспираше да помогне на детето да улучи стъпалата. Беър слезе последен и в светлината на фенера му сенките им затанцуваха по стените на тесния коридор, където се намираха.