Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
— Искате много — подхвана тя, — ала не мога да се преструвам, че не разбирам каква е причината. Някой трябва да спре Лек. Не само заради принцеса Битърблу. Дарбата му е могъща, а крал с такава сила е заплаха за седемте кралства. Ако слуховете не достигнат екипажа ми, ще разполагаме с четирийсет мъже и една жена с непомрачени съзнания. А и обещах да ви помогна.
Дойде ред на Катса да се смае.
— Наистина ли ще го направиш?
— Принцесо, и без друго нямам право да ви откажа — въздъхна капитанът. — Но ще изпълня охотно молбата ви, стига да не навредя на хората си и на кораба. И при условие, че ще ме възмездите за претърпените загуби.
— Това се подразбира.
— В търговията нищо не се подразбира, принцесо.
Постигнаха споразумение. Капитанът обеща да остане на дрейф близо до западния бряг на Лиенид край безлюден остров, който щеше да й опише, за да ги намерят по-лесно, или за да се върнат по-бързо на сушата, ако обстоятелствата на кораба наложат да прекратят уединението.
— Не знам какво ще обясня на екипажа — заключи капитан Фаун.
— Настане ли време за обяснение, кажи им истината — посъветва я Катса.
Един ден, докато Катса и Битърблу се хранеха в камбуза, капитан Фаун ги попита как са стигнали до Сънклиф, без да ги забележат.
— Прекосихме монсийските върхове и се спуснахме в Съндър — отговори Катса. — После яздихме през горите. В Сънклиф се придвижвахме само нощем.
— Как успяхте да минете през планинския проход? Нямаше ли стражи?
— Минахме през Прохода на Грела.
Капитан Фаун се втренчи в Катса над ръба на чашата, от която се канеше да отпие. Остави чашата.
— Не ти вярвам.
— Вярно е.
— Прекосили сте Прохода на Грела и всичките ви пръсти са си по местата? И сте живи? За вас може и да го повярвам, принцесо, но не и за детето.
— Катса ме пренесе — обади се Битърблу.
— И времето беше хубаво — добави Катса.
Капитан Фаун избухна в смях.
— Няма смисъл да ме лъжете за времето, принцесо. След края на лятото в Прохода на Грела всеки ден вали сняг, а в седемте кралства едва ли има по-студено място.
— В онзи ден можеше да е по-зле — възрази Катса.
Капитанът продължаваше да се смее.
— Ако ми потрябва закрилник, принцесо, дано да сте наблизо!
След ден-два Катса излезе от водата след поредната баня в мразовития океан — бани, които според Битърблу доказваха, че е луда — и седна върху койката на момичето, за да смъкне подгъналите си дрехи. Тясната каюта едва побираше койките; осветяваше я мъждукащ фенер, провесен от тавана. Битърблу подаде на Катса кърпа, за да избърше мократа си кожа и замръзналата си коса. Докосна я по рамото. Катса погледна надолу и видя в треперливата светлина белите линии, привлекли вниманието на момичето. Белезите, където ноктите на планинския лъв бяха раздрали плътта й. Имаше белези и по гърдите.
— Раните ти заздравяха бързо — отбеляза Битърблу. — Няма съмнение кой спечели битката.
— Не бяхме равнопоставени — възрази Катса. — Ако нямах нож, котката щеше да ме убие.
— Де да притежавах уменията ти! — въздъхна Битърблу. — За да се защитавам при необходимост.
Не за пръв път Битърблу казваше нещо подобно. И за кой ли път, обзета от паника, Катса си спомняше, че Битърблу греши; спомняше си колко безпомощна се оказа при единствената си среща с Лек.
Битърблу обаче наистина трябваше да се научи да се защитава. Един ден Пач я подкачи за ножа, пъхнат в колана й — същият, дълъг до лакътя й нож, който стискаше в гората на Лек, когато По и Катса я откриха — и Катса реши, че е назрял моментът Битърблу да стане боец. Доколкото е възможно дете да стане боец. Катса открай време недоумяваше защо във всичките седем кралства най-слабите и най-уязвимите — момичетата и жените — не се упражняват как да се бият, а силните шлифоват уменията си до съвършенство.
Затова започна да обучава момичето. Първо да държи спокойно и правилно ножа, за да не се изплъзва от пръстите й; да го носи леко, сякаш е естествено продължение на ръката й. Първият урок затрудни детето повече, отколкото предполагаше Катса. Ножът тежеше и беше остър. Битърблу се страхуваше да носи дългото острие върху под, който ту се надига, ту се спуска. Стискаше дръжката толкова силно, че ръката я заболя, а дланта й се покри с мехури.
— Плашиш се от собствения си нож — отбеляза Катса.