Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Инспекторът бавно се изправи.
— Моля уважаемият съд да има предвид, че полицията се противопоставя на пускането под гаранция, тъй като обвиняемият разполага с достатъчно средства, за да се опита да избяга. Той не е местен жител, преместил се е да живее в областта едва преди година, след смъртта на чичо си, когото е наследил. Безпокои ни също възможността да се опита да повлияе на свидетелите. Много от потенциалните свидетели на обвинението са не само негови арендатори, но и на служба при него, и съществува реална опасност от сплашване. Освен това полицията е на мнение, че става дума за много тежко престъпление, а е вероятно да бъдат повдигнати още по-сериозни обвинения срещу обвиняемия в близко бъдеще.
Джордж забеляза с облекчение, че жената — съдия кимаше категорично при всеки споменат аргумент. Каза си, че ако другите се колебаят, нейното убеждение ще бъде достатъчно да им повлияе. Когато съдът се оттегли на съвещание, на пейките, където седяха журналистите, забръмчаха оживени разговори. Хората от Скардейл стояха спокойно, без да разговарят помежду си. Очите им не се откъсваха от тила на Филип Хокин. Самият Хокин разговаряше задълбочено с адвоката си.
На Джордж му се пушеше неудържимо.
След няколко минути съдиите се върнаха по местата си.
— Съдът отказва да пусне обвиняемия под гаранция — каза решително председателят на съда. — Отведете го.
Докато минаваше покрай Джордж, Хокин му отправи поглед, изпълнен с искрена ненавист. Джордж гледаше, като че ли пред него няма никого. Винаги бе вярвал, че привързаността носи само вреда.
„Дейли Нюз“, вторник, 6 февруари 1964 г., стр. 2
„Мъж, обвинен в изнасилване, се изправи вчера пред мировия съд на Хай Пийк в Бъкстън. Съдът отказа разрешение за пускане под гаранция. Мъжът, чието име не може да бъде цитирано по съображения на съда, е жител на дербишърското село Скардейл.“
Обвинението в убийство
„Странно, мислеше си, Джордж, колко си приличат офисите на обществените инстанции.“ По някаква причина бе очаквал офисът на Главната прокуратура да отговаря по внушителност на името й. Но въпреки че сградата от епохата на регентството19 на Куин Ан Стрийт беше пълна противоположност на модерната сграда на бъкстънската полицейска централа, вътрешността изглеждаше като канцелариите на всички останали държавни инстанции. Юристът, с когото той и Клъф трябваше да се срещнат четири дни след като бе отказано пускането под гаранция, обитаваше помещение, толкова подобно на собствения му кабинет, че Джордж почти се обърка. Същите картотечни шкафове с натрупани и отгоре папки, купчина юридически наръчници на перваза на прозореца, препълнен пепелник. Дори линолеумът на пода беше същият, стените бяха боядисани в същия сиво-бял цвят.
Джонатан Причърд също не оправда очакванията му. Причърд беше около тридесет и петгодишен, с морковеночервена коса, която явно не можеше да придобие приличен вид. Кичурите й стърчаха на всички посоки, че дори бяха образувани нещо като гребен над челото му. Чертите му бяха също абсолютно неправилни. Очите му, сивосинкави като уелски шисти, бяха кръгли, раздалечени, със златисти мигли. Краят на дългия му, кокалест нос беше изкривен на една страна, устата му беше присвита на друга, като в кисела усмивка. Единственото подредено нещо в него беше безукорният му тъмносив костюм на тънки райета, ослепително бялата риза и съвършеният възел на вратовръзката.
— Така значи — заяви юристът, като скочи на крака, за да ги поздрави. — Вие сте момчетата, дето си нямат труп. Хайде, сядайте. Надявам се вече да сте пийнали нещо, защото тук при нас няма никакъв шанс човек да се сдобие с прилично кафе. — Остана учтиво прав, докато Джордж и Клъф се настаниха по столовете, после се отпусна на собствения си разнебитен въртящ се стол. Отвори едно чекмедже, измъкна оттам чист пепелник и го побутна към тях.
— Дотук стига нашето гостоприемство — каза той със съжаление. — Сега нека се запознаем.
Джордж и Клъф се представиха. Причърд си записа нещо в бележника пред себе си.
— Извинете — каза той, — но не е ли малко необичайно, случай от такава величина да се води от редови инспектор? При това инспектор, който е получил назначението си едва преди пет месеца?
Джордж потисна въздишката си и сви рамене.
19
Декоративен и архитектурен стил, датиращ от епохата на регентството на Джордж, принц на Уелс (в началото на XIX век), както и от целия период на неговото управление като крал Джордж IV — Бел.прев.