Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
„Смъртоносно бяло“ е четвъртият роман от поредицата за разследванията на Корморан Страйк и Робин Елакот на Дж. К. Роулинг, написан под псевдонима Робърт Галбрейт. Този път съдружниците в детективската агенция са изправени пред сложен случай, който ги ангажира едновременно професионално и морално. От една страна ги е наел министър от правителството, жертва на изнудване. В услуга на своя престижен клиент те прилагат целия си арсенал от умения, включително приемане на различни самоличности от Робин. В същото време към Страйк се обръща душевно неуравновесен младеж, който твърди, че преди години е станал свидетел на убийството на дете в имението на въпросния министър. Разрешаването на тази загадка няма да им донесе пари и слава, но те са ѝ също толкова отдадени, тласкани от нравственото желание да дадат на младежа душевен покой. В същото време в личния живот и на двамата детективи се случват драматични събития, които променят съдбата и душевната им нагласа, но не ги отклоняват от тяхната всеотдайност към професията. С по-сложна и интригуваща фабула от всички предишни романи от поредицата, „Смъртоносно бяло“ е една галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество.
Леко смутена в прилепналата си зелена рокля и високи обувки, Робин привлече значителен брой одобрителни погледи от минувачи мъже, когато слезе от таксито пред входа на Министерството на културата, медиите и спорта. Щом стигна до арката, забеляза приближаващите от петдесетина метра разстояние Изи в яркооранжево и Кинвара в черна рокля с презрамки и диамантената огърлица от снимките й, които Робин бе видяла онлайн.
Колкото и напрегната да бе от догадки какво се случваше с Джими и Страйк, на Робин й направи впечатление, че Кинвара е разстроена. Изи направи гримаса към Робин, когато се приближиха, а Кинвара я стрелна с осъдителен поглед, който изразяваше, че намира зелената рокля неуместна, ако не и неприлична.
– Уговорката беше да се срещнем тук – прогърмя мъжки глас близо до Робин.
Джаспър Чизъл току-що бе излязъл от сградата, понесъл три гравирани покани, едната от които връчи на Робин.
– Да, вече го знам, Джаспър, благодаря – отвърна леко нацупена Кинвара. – Много съжалявам, че пак не съм разбрала точно. Никой не си направи труда да провери наясно ли съм за мястото на срещата.
Минувачите се взираха в Чизъл, явно им беше бегло познат с подобната си на четка за комини коса. Робин видя мъж в костюм да сръчква с лакът спътничката си и да й го посочва. До бордюра спря лъскав черен мерцедес. Шофьорът излезе, Кинвара заобиколи колата отзад, за да седне зад него. Изи се провря в средата на задната седалка, като за Робин остана мястото зад Чизъл.
Колата се отдели от тротоара, а атмосферата в нея бе неприятна. Робин се извърна към стъклото да гледа хората, поели на по питие след работа, и късните пазаруващи, като се чудеше дали Страйк вече е открил Найт, уплашена какво можеше да се случи, когато това стане, и с желание колата мигом да се пренесе пред Ланкастър Хаус.
– Значи не покани Рафаел? – изстреля Кинвара отзад към главата на мъжа си.
– Не – отвърна Чизъл. – Той се домогваше до покана, но само защото е очарован от Вениша.
Робин усети лицето й да пламва.
– Вениша очевидно има солидна база от фенове – подхвърли натъртено Кинвара.
– Утре ще си поговоря с Рафаел – каза Чизъл. – Напоследък го виждам в нова светлина, ако щеш вярвай.
С крайчеца на окото си Робин забеляза Кинвара да усуква с ръка металната верижка на грозната си вечерна чантичка, върху която имаше конска глава, изработена от кристали. В колата надвисна напрегнато мълчание, докато тя се движеше през топлия град.
31
„...в резултат той бе напердашен...“
Хенрик Ибсен, „Росмерсхолм“
Адреналинът улесняваше Страйк да блокира растящата болка в крака му. Той се приближаваше до Джими и спътниците му, възпрепятствани да застанат без преграда срещу представителите на медиите, защото започнаха да пристигат първите официални коли и хората в тълпата се устремиха напред в опит да зърнат знаменитости. СМОСО бяха закъснели за купона и се оказаха блокирани от непреодолима маса.
Наблизо профучаваха мерцедеси и бентлита и предлагаха на множеството кратък поглед към прочути и не толкова прочути личности. Един комик си спечели шумни одобрителни възгласи, след като помаха. Проблеснаха няколко светкавици от фотоапарати.
Очевидно преценил, че не може да се надява на по-добра позиция, Джими започна да измъква самоделния си плакат, заплел се в краката на хората пред него, и се заприготвя да го вдигне високо.
Жена пред Страйк изписка негодуващо, когато той я изблъска от пътя си. С три широки крачки се озова до Джими и сключи едрата си лява длан около китката му, като му попречи да вдигне плаката по-високо от нивото на кръста си и го натисна отново към земята. Страйк имаше време да види разпознаването в очите на Джими, преди юмрукът да се насочи към врата му. Втора жена зърна задаващия се удар и писна.
Страйк се наведе и го избегна, при което с левия си крак стъпи с всичката си сила върху плаката и разцепи дървената му дръжка. Само че ампутираният му крак не бе в състояние да понесе цялата му тежест, и то когато вторият удар на Джими попадна в целта си. Страйк се сгърчи и в същото време фрасна Джими в топките. Найт нададе глух вик от болка, преви се одве, удари падащия Страйк и двамата се стовариха на земята, като разблъскаха хората край себе си и те дружно се разкрещяха в негодувание. Когато Страйк падна върху тротоара, един от приятелите на Джими понечи да го ритне в главата. Страйк улови крака му и го усука. През ескалиращия фурор чу трета жена да писва:
– Тези нападнаха човека!
Страйк бе твърде съсредоточен да сграбчи съсипания картонен плакат на Джими, та да го е грижа дали го броят за жертва, или за агресор. Успя да се докопа до плаката, вече пострадал не по-малко от него самия, и го разкъса. Едно от парчетата се закачи за токчето на обувката на жена, която панически се опитваше да се отдалечи от мястото на боя, и замина нанякъде.
