Мерцедесът на Чизъл зави от Сейнт Джеймсиз Стрийт по Пал Мал и пое по Кливланд Роу.
– Какво става? – изпъшка Чизъл, когато колата намали, а после спря.
Крясъците пред тях не бяха възбудени и ентусиазирани, каквито биха могли да очакват знаменитости и кралски особи. Няколко униформени полицаи се скупчиха пред тълпата от лявата страна на улицата, която се вълнуваше в стремеж да се отдалечи от един вид схватка между полиция и протестиращи. Появиха се двама раздърпани мъже в джинси и тениски, държани здраво от униформени полицаи: Джими Найт и младеж с увиснали руси расти.
И тогава Робин сподави тревожен вик, когато изникна залитащият окървавен Страйк, също воден от полицаи. Зад тях смутът сред тълпата не стихваше, а нарастваше. Една бариера се разлюля.
– Спри! Спри, казах! – ревна Чизъл на шофьора, който тъкмо бе започнал отново да ускорява. Чизъл свали стъклото си.
– Вратата! Вениша, отвори вратата си! Този човек – викна Чизъл на близкия полицай, който се обърна стреснат да види как министърът на културата крещи насреща му и сочи Страйк. – Той е мой гост! Веднага го пусни!
Изправен пред официална кола, министър от правителството с железен патрициански глас и размахана покана от плътен картон с гравирани вензели по нея, полицаят стори каквото му бе наредено. Вниманието на повечето хора бе насочено към все по-бурната схватка на полицията с членовете на СМОСО и усилията на гражданите да се измъкнат по-далеч от нея. Двама оператори се откъснаха от групата на медиите и се затичаха към мястото на безредиците.
– Изи, мръдни навътре. Влизай, влизай бързо! – просъска Чизъл на Страйк през прозореца.
Робин се отмести и почти седна в скута на Изи, та Страйк да се побере на задната седалка до тях. Вратата се затръшна. Колата потегли.
– Кой сте вие? – изписка уплашената Кинвара, притисната от Изи към срещуположната врата. – Какво става?
– Той е частен детектив – изръмжа Чизъл. Решението му да прибере Страйк в колата очевидно беше продиктувано от паника. Извърна се назад и изгледа гневно Страйк. – И как ще ми помогне на мен, ако те бяха арестували?
– Те не ме арестуваха – поясни Страйк, като обърса нос с опакото на дланта си. – Искаха да вземат свидетелски показания. Найт ме нападна, когато му съдрах плаката. Благодаря – добави, щом Робин с мъка успя да му подаде предвид ограниченото пространство кутията със салфетки, която взе зад облегалката. Той притисна една към носа си. – Отървах се от плаката – додаде Страйк през окървавената салфетка, но никой не го поздрави.
– Джаспър, какво става... – подхвана Кинвара.
– Млъквай – тросна се Чизъл, без да я поглежда. – Не мога да те пусна сега пред всички тези хора – каза сърдито на Страйк, сякаш той го бе предложил. – Пълно е с фотографи. Налага се да дойдеш с нас. Ще го уредя.
Колата приближи към бариера, където полиция и охрана проверяваха документи и покани.
– Никой нищо да не казва – нареди Чизъл. – Ще мълчиш – добави предупредително към Кинвара, която отвори уста.
Пред тях пропуснаха едно бентли и дойде ред на мерцедеса.
Изтръпнала от болка, защото носеше върху хълбока и крака си солидна част от тежестта на Страйк, Робин чу крясък зад колата. Като се обърна, видя млада жена да тича зад мерцедеса и да вика, гонена от полицайка. Момичето имаше доматеночервена коса и носеше тениска със счупени олимпийски кръгове на нея.
