Смъртоносно бяло

– Радвам се да те видя отново, Корм – каза сияеща Изи, която излезе след Робин.

– Здравей, Изи – отвърна Страйк.

Вече обременен със Страйк, независимо дали го искаше, или не, Чизъл забърза по стълбите, за да обясни на един от мъжете в ливреи пред входната врата, че Страйк трябва да бъде допуснат без поканата му. Чуха няколкократно да се повтаря думата „ампутация“. Наоколо спираха нови коли със слизащи от тях елегантни пасажери.

– Ама какво значи всичко това? – попита Кинвара, която заобиколи мерцедеса, за да се обърне към Страйк. – Какво става? За какво му е на мъжа ми частен детектив?

– Няма ли да млъкнеш най-сетне, тъпа кучко?

Колкото и стресиран и притеснен да бе Чизъл, неподправената му враждебност шокира Робин. Той я мрази, помисли си тя. Мрази я от дън душа.

– Вие двете – посочи министърът жена си и дъщеря си, – влизайте вътре. – После се обърна към Страйк. – Кажи ми една основателна причина да продължа да ти плащам – просъска той и тъй като беше бесен, а му се налагаше да говори тихо, пръсна слюнка върху вратовръзката на Страйк. – Току-що бях наречен убиец пред двайсет души, включително репортери.

– Те я взеха за побъркана – отбеляза Страйк.

Ако твърдението донесе някаква утеха на Чизъл, не си пролича.

– Искам да те видя утре сутринта в десет – каза той на Страйк. – Не в службата. Ела в апартамента на Елбъри Стрийт. – Тръгна да се отдалечава, после му хрумна нещо и се обърна. – Ти също – изджафка към Робин.

Застанали един до друг, те го гледаха как се качва тежко по стълбите.

– Ще ни натири, нали? – прошепна Робин.

– Има такава вероятност – каза Страйк, който сега, когато стоеше прав, изпитваше сериозни болки.

– Корморан, какво имаше на плаката? – попита Робин.

Страйк даде път на жена в прасковена рокля от шифон, после отвърна тихо:

– Рисунка на Чизъл, увиснал на бесилка, а под него куп мъртви деца. Но имаше нещо странно.

– Какво?

– Всичките бяха чернокожи.

Все още попиващ носа си, Страйк бръкна в джоба си за цигара, после си припомни къде се намира и отпусна ръка встрани.

– Слушай, ако онази жена Елспет е тук, опитай се все пак да разбереш какво знае за Уин. Ще помогне да си оправдаем финалната фактура.

– Добре – кимна Робин. – Между другото, отзад главата ти кърви.

Страйк неуспешно се помъчи да се избърше със салфетките, които бе натикал в джоба си, и закуцука по стълбите до Робин.

– Тази вечер не бива повече да бъдем виждани заедно – каза й, когато прекосиха прага към шеметния блясък от охра, алено и златисто. – На Елбъри Стрийт недалеч от дома на Чизъл има кафене. Да се видим там в девет, преди да се изправим дружно пред наказателния взвод. Давай, влез първа.

Но когато тя тръгна да се отдалечава от него към величественото стълбище, той подвикна зад гърба й:

– Прекрасна рокля впрочем.