Последната императрица [bg]

— Аз съм просто ваша слугиня — отвърна тя. — Вие дойдохте в Забранения град с огромните си знания и съветите си. Какво мога да ви предложа в замяна?

— Не е нужно да ми предлагате каквото и да било — каза Рандъл и насила насочи вниманието си към оранжевите пламъци, танцуващи в огнището. Но колкото и да се опитваше, подсъзнателно продължаваше да я гледа с периферното си зрение.

Цъ Си се обърна към огъня.

— Щом не искате нищо, аз съм късметлийка — рече тя. — Но бъдете така добър да ви разкажа една история…

Рандъл едва си поемаше дъх, докато очите му пируваха с очертанията на изправените рамене на императрицата, извивката на гърба й и стегнатото й дупе, което сега бе обърнато към него.

— Бих сторила всичко, за да защитя трона на Цин — призна Цъ Си. — Досега винаги съм правила онова, което се иска от мен. Синът на небето е мой съпруг, но тронът на Цин е върховният ми господар. Това е един от уроците, които една императрица трябва да научи, ако иска да бъде верен слуга. — Тя замълча. — Отначало се молех да не пожелаете тялото ми като отплата за помощта ви, но ако го бяхте направили, като слуга на Цин със сигурност щях да ви се отдам изцяло. — Цъ Си се обърна, знаейки, че тялото й ще се очертае великолепно на фона на горящите трупи зад нея. — Но постепенно всичко се свързва не толкова с дълга ми, колкото с вас и мен. Моля, простете думите ми, ако ви изглеждат просто ласкателство, но никога през живота си не съм срещала мъж като вас. Мъж, който може да влезе във Великото вътре и да върви из дворове и дворци без никакъв намек, че го е страх или че е поразен от видяното. Тази сила и самопознание е нещо невиждано между тези стени от смъртта на могъщия Циенлун преди повече от шейсет и пет години, несъмнено най-великият манджурски император. Отново ви моля да простите за думите, но нашата сила докосва една част от мен, която оставаше пуста, защото този дворец е изпълнен със слабост и страх. Признавам, че копнеех от много години за подобна сила. И ето ви тук, загадъчният синеок, който се измъкна от същото това място, като скочи от външните стени на Забранения град, за да избяга от обкръжилите го войни евнуси.

— Единственият ми друг избор бе да ги избия на място — отвърна Рандъл. — А подобно нещо щеше да предизвика много повече суматоха и грижи.

— Няма значение дали сте избили стражите или не. Вие сте човек с голяма сила, който се е върнал в Забранения град да постигне собствените си цели. Виждам го в забележителните ви сини очи. Но въпросът си остава. Защо?

Преди Рандъл да успее да отвори уста, Цъ Си заговори отново: