Добрият вълк [bg]

Час по-късно Еди беше запазил и платил самолетен билет за двайсет и четири часов полет от Хелзинки до Перейра в Колумбия през Лондон и Богота. Пет часа след това седеше в икономичната класа на еърбъса и чакаше всички да се качат на самолета за Лондон. Седеше до пътеката, трепереше от студ, а покрай него продължаваха да се точат още и още хора.

Четирима мъже в редица. Двама добре сложени с бръснати глави, двама южноамериканци, дойдоха заедно, бяха в група. Еди като че ли познаваше мъжа най-отпред. Погледите им се срещнаха; онзи му кимна, все едно той също е бил в ада и знае какво е. Еди беше виждал този поглед у някои войници в Афганистан. Кимна в отговор. Чак след като отминаха, се сети чие е това лице. Приличаше на дясната ръка на Хектор Гусман, Арон Гайслер. Беше виждал стара и неясна негова снимка в материалите по разследването на убийствата в „Трастен“. Не беше случайност, че и двамата летяха за Богота. Еди беше на прав път… Само че Арон го беше видял. Еди не биваше да се показва повече.

Купи си нови дрехи от „Хийтроу“ — чифт тъмносини спортни панталони с няколко джоба, нова тъмносиня риза, която продавачът му помогна да среже с ножица, та да може да вмъкне гипсираната си ръка. Също и тъмна шапка с логото на някаква снобарска фирма на козирката. Ама че глупаво. Не му беше приятно да я носи. Еди взе болкоуспокояващи, пи антибиотик и смени билета си с такъв за бизнес класа, което му струваше безбожна сума. Смени и вътрешния полет от Богота до Перейра и се приготви за следващото излитане след половин час. Всичко това с цел да не среща повече Арон Гайслер.

Еди се кри в тоалетната до последното повикване на пътниците, след което се качи на самолета А340 последен от всички и зави наляво. Нямаше следа от Арон. Намери мястото си, предаде се пред болката и потъна в черен сън без сънища през цялото пътуване до Южна Америка.