Добрият вълк [bg]

Ралф се облегна назад в офис стола си.

— Слушам те.

— Не, първо ти. Какво искаш?

— Кристиан, жив и здрав.

— Само това?

— Само това.

— Защо ли не ти вярвам? — усъмни се Хектор.

— Знаем, че в момента Игнасио е там. Ако искаме да постигнем нещо, трябва да действаме незабавно — прекъсна го Ралф.

— Пазят го, в ръцете му са и полицията, и армията.

Ралф поклати глава.

— Вече не, не по същия начин. През последната година нещата се промениха. Планирам от дълго време, говорих с хора от района, купих най-важните. Той не го знае, но всъщност е пазен сравнително добре, нищо повече. Ако действаме незабавно и правилно, ще го премахнем, без да използваме твърде големи ресурси… Тъй че… какво ти трябва, Хектор Гусман?

— Искам да пратиш самолет до Прага, веднага. На борда да има лекар и болнично оборудване за двама простреляни. Общо ще бъдат четирима души. След това междинно кацане недалеч, ще вземат още един пътник и продължават към Колумбия, откъдето ние ги поемаме.

— Може да се уреди — каза Ралф, без да задава въпроси. — Друго?

— Искам цялата организация на дон Игнасио. Цялата му мрежа. Всичко. Искам си и онова, което ти ми открадна. Искам и част от твоите сделки да се свържат с мен. Гледай на това като на наказателна лихва.

— Изпълнимо — склони германецът.

Хектор изгледа Ралф.

— Защо не се пазариш? — усъмни се той.

— Пазаря се — заяви Ралф.

Хектор поклати глава:

— Не е вярно.

Дълго мълчание.

— Ще получиш каквото поиска — проговори накрая Ралф. — Но това ще означава, че сме квит… Зачеркваме всичко. Нулираме историята. Станалото станало. Няма да търсиш отмъщение срещу мен или сина ми. Това е уговорката.

Хектор до последно беше кроил планове как ще убие Ралф Ханке. Ще намери сгоден момент, ще го застреля в главата, ще се изпикае върху трупа, ще го зарови…

— Хектор?

Той се пробуди от размислите.

— Трябва да знам, че ще удържиш на думата си — продължи Ралф. — Иначе в Колумбия всичко ще отиде по дяволите и всички до един ще умрем…

Хектор се вгледа в мъжа срещу себе си.

— Какво не разбирам?

За момент Ралф се загледа в празното пространство.

— Рак — каза той безизразно. — На костите. Остават ми няколко месеца.

Хектор се вторачи в очите на Ралф, сякаш за да надзърне в душата му.

Ралф издърпа едно чекмедже на бюрото, извади наръч листове.

— Виждам, че се съмняваш в думите ми. Но всичко е тук — рече той. — Рентгенови снимки, биопсия… всичко. Може да се обадиш на лекарите ми, те ще потвърдят.

Хектор поглади брадичката си.

— Хубаво — продума несъзнателно.

Хубаво, че Ралф Ханке ще умре бавно и мъчително? Или хубаво, че Хектор най-после разбра защо Ралф Ханке действа по този начин? Може би нещо средно между двете.

— Нека хората ти бъдат готови да напуснат яхтата утре сутрин — нареди Ралф. — Ще идем до летището на Хелзинки с хеликоптера. Там ни чакат два мои самолета. Летим до Перейра в Колумбия, нанасяме удара, разделяме се по живо по здраво.