Добрият вълк [bg]

Нагоре по чамовото стълбище към спалнята. Преоблече се — панталони, риза, сако. На най-горния рафт в гардероба беше оставен приготвеният сак, сакът за бягство. Извади го. Хвърли го на леглото, издърпа ципа докрай. Всичко си беше на мястото. Парите в брой, дрехите за няколко дни. Паспортът с албанското име. Томи го беше уредил благодарение на един собственик на нощен клуб и сводник, който държеше публичен дом при Синкенсдам. Снимката донякъде приличаше на Томи. Мъж с очила и без мустаци. Очилата чакаха в чантата. Мустаците подряза в банята с ножичка за нокти и после обръсна останалото. Кожата отдолу беше по-бледа.

Той се вгледа в отражението си в огледалото. Не се беше виждал без мустаци от гимназията насам… А сега бяха изчезнали; като всичко останало.

Изтича до бюрото долу до стълбището, грабна семейната снимка, напъха я в сака, отнесе го до колата и го хвърли на задната седалка.

Слезе в избата. Надникна в кабинета си. Беше възнамерявал да нареже всички материали от папките с шредера… Папките бяха дебели… Нямаше никакъв начин да успее навреме. Те сигурно вече идваха насам… Всички проклетници.

Дълбока въздишка. Обратно нагоре по стълбите, после в гаража. Двете двайсетлитрови туби бензин тежаха. Той ги внесе в къщата. Остави едната в кухнята, другата свали в мазето. Томи напои кабинета си; бензинът се разплиска.

Той запази няколко литра, които изля постепенно, докато вървеше заднешком нагоре по стълбите. Там опразни втората туба и повтори упражнението — запази няколко литра, които изля на струйка по пътя към антрето и по каменната алея до портата.

Там Томи спря. Ухаеше на клематис, рози и бензин… някъде наблизо лаеше куче, по-надалеч бръмчеше косачка.

Кибритената клечка изсъска. Полетя бавно към бензина в краката му.

Пуф.

Син пламък плъзна към къщата, в антрето. Първият трясък откъм кухнята, когато събрания бензин избухна. Няколко секунди след това кабинетът му в мазето беше унищожен, малките прозорчета се пръснаха и избълваха пламъци навън. Топлината им лъхна лицето на Томи.

Миналото му се яви. Моника и момичетата стояха вътре, сред пламъците в кухнята. Приготвяха вечеря, а косите им горяха. Изобщо не забелязваха… А после изчезнаха.

Пожарът се разрастваше бързо. Цялата къща гореше. Като клада. Той не можеше да откъсне очи.

Сега трябваше да чувства триумф. Трябваше да е приключил започнатото, Софи Бринкман и Майлс Ингмаршон трябваше да са мъртви. Томи щеше да замете следите, да продължи като ченге още малко и да се подготви за новия си живот. Да се премести в Испания…

Вместо това сега му се налагаше да бяга с подвита опашка.

Яростта потече през тялото му, от темето надолу към корема, там спря, плисна се, тежка и неприятна. Чувството, че е загубил, че се е провалил, че е прецакал всичко… И неуважителното и нахално отношение на другите спрямо него. Все едно не съществуваше, все едно не играеше никаква роля… Ниският му ранг.