Добрият вълк [bg]

— Майлс и Сана? — промълви тя.

— Зле…

— Томи?

— Избяга… изчезна.

— Трябва да се махнете оттам.

— Не можем да ги оставим.

Тя въздъхна.

— Пак ще ти се обадя, Михаил. — Затвори.

Софи се обърна към Лешек:

— Помогни ми да намеря компютър.

Лешек излезе от каютата. Тя стисна юмруци с всичка сила.

Томи Янсон…

След няколко минути Лешек се върна с лаптоп. Софи влезе в системата, отвори материалите за Томи Янсон, които бяха събрали в Прага. Убийствата, кражбите… В момента това беше единственото й оръжие.

Софи влезе в облака, качи всички материали и ги изпрати на началника и колегите на Томи Янсон, на главния прокурор, на прокурор Шерщин Андершон, на най-големите шведски вестници. На всички, които биха могли да дръпнат аварийната спирачка.

— Алберт? — Гласът на Хектор, предпазлива интонация.

Тя вдигна очи; той стоеше пред нея, на почтително разстояние, по някаква причина се боеше да я доближи.

— Не е пострадал, поне засега — отговори тя глухо.

— Какво ще правиш?

— Какво мога да направя? — изпъшка тя.

Той не отговори.

— Михаил с него ли е?

Софи кимна.

— Михаил е добър, знае какво да прави — успокои я Хектор.

— Има още двама, приятели, простреляни… Не можем да ги оставим там. Трябва да ги изведем. Михаил не може да се справи сам.

Хектор мълчеше.

— Нуждая се от помощта ти, Хектор.

Той я гледаше от разстояние.

— Никога не бих те наранил — продума той. — По никакъв начин.

Тя искаше да му повярва.

— Затворнички ли сме тук? Ние с Каролине?

Той кимна.

— Къде ни водите?

— В Колумбия.

— При Игнасио?

Той пак кимна.

— Помогни ми, Хектор — примоли се тя.

— Нямам ресурси за такова нещо — поклати глава той.

— Ралф има. Помоли го, когато се договаряте. Знам, че това сте намислили… Погрижи се Алберт и Михаил да напуснат Прага. На самолета да има оборудване и лекар, който да се грижи за двама простреляни, мъж и жена…

Той я изгледа.

— Не тук си искала да се озовеш — подхвърли той.

Тя не искаше да сменят темата.

— Не, не исках — отговори все пак.

— Ти ли ме насади в Маями?

— Да.

— Какъв беше планът?

Тя погледна Хектор. Беше спокоен и сдържан. За разлика от нея.

— Ти и Томи Янсон — започна тя. — Ти трябваше да влезеш в затвора. Той да изчезне… Такъв беше планът. Тогава ние двамата с Алберт щяхме да можем да си продължим живота.

— Съжалявам — каза той.

— Тогава ми помогни.

— Върни ми Лотар, Софи. Не искам да се пазаря с теб. Но си искам сина и това може да стане само сега.

— В момента, в който Алберт и останалите излетят и бъдат в безопасност във въздуха, ще ти кажа къде се намира Лотар — обеща тя. — Ще можете да го вземете оттам и всички да се съберем.