![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
— Например?
— Например човекът, който наблюдаваше от отсрещната къща.
— Не знам нищо за това — нервно отвърна тя. — Кей Би също не ми го е споменавал. Знам, че се боеше от определени хора и институции, най-вече от ФБР, което правело всичко възможно да го окаля. Не знам дали наистина е така, но той имаше много врагове.
Остави чашката и старателно избърса следите от червило по нея.
— Веднъж го чух да говори по телефона, съвсем случайно… Търсех някаква книга в библиотеката, а вратата на кабинета му беше открехната.
— Сигурен съм, че е било случайно — успокои я Стоун.
— Чух го да обяснява на някого, че Дехейвън се е подложил на пълни изследвания в „Джонс Хопкинс“, които установили отлично здравословно състояние. След смъртта му се обадил на свои познати в полицията и те му казали, че резултатите от аутопсията изобщо не се връзват със заключенията на болницата. Говореше разтревожено и настояваше да научи повече.
— А научи ли?
— Вижте… Обикновено не го питах къде ходи и какво прави, а той ми връщаше жеста. Искам да кажа, че предвид обстоятелствата около смъртта му е ясно, че не е бил светец. Тогава бързах да хвана самолета за Ню Йорк, но по неизвестни причини — може би поради загрижения му вид — го попитах къде отива, какво не е наред. Дори не знаех, че проклетата компания е негова.
— Компания? Каква компания?
— „Файър Контрол Лимитед“ или нещо подобно.
— Отишъл е във „Файър Контрол“?
— Да.
— Каза ли ви защо?
— Искал да провери нещо. О, спомена и за библиотеката, или за мястото, където е работил Джонатан… Неговата компания имала договор за противопожарната защита на сградата. Научил, че оттам били изнесени някакви контейнери и нещо в склада се объркало.
— А знаете ли дали е открил нещо?
— Не. Нали ви казах, че трябваше да замина за Ню Йорк. Оттам му се обадих, но той не ми спомена нищо и после съм забравила.
— Звучеше ли ви обезпокоен по време на разговора?
— Не повече от нормалното — отвърна Мерилин Бихан, помълча малко и добави: — А, каза ми, че ще направи проверка на тръбите у дома, а аз реших, че се шегува.
— Тръби? Какво е имал предвид?
— Не знам. Предположих, че става въпрос за тръбите на газта, защото при изтичане има опасност от експлозия.
Както е станало в дома на Боб Брадли, председателя на Камарата, помисли си Стоун, след което изведнъж му хрумна нещо.
— В дома ви има ли автоматична система за потушаване на пожар с водна струя, мисис Бихан?
— О, не. Притежаваме голяма колекция от предмети на изкуството и употребата на вода е изключена. Но Кей Би действително се страхуваше от пожар. Нали видяхте какво се случи отсреща? У дома поръча друга система, която потушава огъня без вода. Не съм наясно как точно го прави.
— Мисля, че аз знам — промърмори Стоун.
— И смятате, че Кей Би е бил убит от онзи, който е ликвидирал и Джонатан?
— Точно така — кимна Стоун. — Ако бях на ваше място, щях незабавно да се преместя в някое от другите ви жилища — колкото по-далеч, толкова по-добре.
— Мислите, че съм в опасност? — Очите на жената се разшириха.
— Според мен в опасност са всички, които живеят на Гуд Фелоу Стрийт.
— В такъв случай се връщам в Ню Йорк! Тръгвам още днес следобед.
— Това е добро решение.
— Дано полицията ми разреши. Ако съм заподозряна, вероятно ще ми поискат паспорта. Все пак съм съпругата. Имам желязно алиби, но спокойно бих могла да поръчам убийството му, нали?
— Историята познава и такива случаи — призна Стоун.
Помълчаха известно време, после Мерилин Бихан вдигна глава:
— Знаете ли, Кей Би наистина ме обичаше…
— Сигурен съм, че е било така — любезно отвърна Стоун.
— Знам какво си мислите, но той наистина ме обичаше. Другите жени бяха просто играчки, които идваха и си отиваха. Но аз съм тази, която го отведе пред олтара. И която ще наследи всичко. — Отпи нова глътка кафе и добави: — Най-смешното е, че Кей Би натрупа състояние от производството и продажбата на военно оборудване, но на практика мразеше оръжията и никога не е имал дори пистолет. По образование беше инженер и работеше адски много, повече от всички, които познавам… — Нова пауза. — И ме обичаше. Жената усеща тези неща. Аз също го обичах въпреки недостатъците му. И все още не мога да повярвам, че го няма. С него умря и частица от мен. — Замълча и избърса сълзата, появила се в ъгълчето на окото й.