![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Едновремешните шпиони са предпочитали точно такива малки градчета с техните паркове и спокойни алеи за конспиративните срещи, на които са предавали събраната информация и са получавали парите си. Сийгрейвс си представи как са се разменяли пакети с пуканки, чието съдържание не се е изчерпвало само с допълнително масло и сол, и на лицето му изплува усмивка. Това бе ефикасна за времето си, но безкрайно тромава и наивна практика. Самият той вече беше осъществил размяната, но едва ли някой би могъл да я засече по време на рутинната вечеря в компанията на шефа. По принцип ЦРУ никога не наблюдаваше двама свои служители едновременно, особено когато са изиграли партия тенис, а след това са отишли на вечеря. Там продължаваше да цари мнението, че шпионинът е самотна птица, и именно това беше причината да покани нищо неподозиращия си началник.
Той се качи в колата и потегли към дома си. Когато пристигна, извади от багажника кърпата, която беше използвал в съблекалнята, и спокойно се спусна в малката бетонна килийка със специална изолация в приземието на къщата, която използваше като „обезопасена“ стая, далеч от любопитни очи. Разстла кърпата на масата, на която имаше парна ютия. Логото на фитнес центъра беше втъкано в плътната памучна материя. Всъщност би трябвало да бъде втъкано, ако кърпата действително беше собственост на клуба. Но тази на масата беше малко по-различна и логото представляваше една доста сполучлива имитация, изрисувана върху лепенка — от онзи, с които хлапетата шарят фланелките си, притискайки ги с ютия. Лепенката падна още при първото докосване на нагорещената пара, а на обратната й страна се показа онова, заради което Сийгрейвс се беше потил на корта в продължение на три сета: четири петсантиметрови сребристи лентички.
Използвайки сложна електронна апаратура, която по неизвестни причини беше отпусната на определени служители на ЦРУ, той прочете и дешифрира записаната върху лентичките информация. После я прехвърли на друг носител, който щеше да бъде изпратен на Албърт Трент. Работата се проточи почти до полунощ, но това не му пречеше. Като убиец беше работил предимно нощем, а старите навици умират най-трудно.
Когато най-сетне приключи, той направи кратка почивка и се зае с последната задача преди лягане. Излезе в коридора, изключи алармената инсталация и отвори вратата на помещението, в което съхраняваше специалната си колекция. Тази вечер тя щеше да се обогати с още един предмет, макар че много му се искаше трофеите да са два. Бръкна в джоба си и извади копче за ръкавели, което му беше предал неговият човек във „Файър Контрол“. То принадлежеше на Бихан и беше паднало по време на посещението му в склада на компанията, което на практика беше станало причина за смъртта му. Сийгрейвс бе стигнал до решението за неговото елиминиране, след като се потвърдиха подозренията му, че Бихан е успял да открие истинските причини за смъртта на Джонатан Дехейвън.
Постави копчето на малък рафт до вратата редом с бебешкия биберон. Все още не разполагаше с вещ на младата жена, която беше разстрелял. Надяваше се да разкрие нейната самоличност и да се сдобие с някакво нейно притежание. Най-напред уби Бихан, който рухна назад и му позволи да се прицели в момичето. То беше на колене, готово за орален секс. В момента на първия изстрел инстинктивно се извърна към прозореца, през който беше долетял фаталният куршум. Сийгрейвс нямаше представа дали го е видяла, но това беше без значение. Бързо натисна спусъка, без да й даде възможност дори да извика. Куршумът обезобрази красивото й лице до такава степен, че със сигурност щеше да бъде погребана в затворен ковчег, също като Бихан. Изходящата рана винаги е по-голяма от входящата.
Разчиствайки рафта около копчето за ръкавели, той се зарече да се сдобие с някаква вещ от красавицата и да я включи в колекцията си. Така тя щеше да бъде пълна — каквато би трябвало да бъде.
46
Макар и с цената на известни усилия, Стоун все пак успя да се освободи от опашката. Веднага след това се насочи към изоставена постройка близо до гробището, която от време на време използваше като тайна квартира. Там смени дрехите си и се отправи към Гуд Фелоу Стрийт. Мина покрай къщата на Дехейвън и намиращото се в съседство имение на Бихан, пред което групичка репортери търпеливо чакаше появата на опечалената и унизена съпруга. Пострадалата от пожара къща отсреща изглеждаше пуста.
Спря на ъгъла, измъкна някаква карта и престорено се задълбочи в нея. Няколко минути по-късно пред дома на Бихан спря камионетка за превоз на мебели, от която слязоха двама широкоплещести мъже. Вратата им отвори някаква прислужница, а групата на репортерите видимо се оживи. Мъжете влязоха в къщата и бързо се появиха отново, понесли огромен дървен скрин. Бяха много яки, но теглото на скрина очевидно ги затрудняваше. Стоун лесно си представи мислите, които минаваха през главите на възбудените репортери: в скрина се е скрила мисис Бихан, която се опитва да избяга от медиите. Ех, каква сензация би могла да изскочи оттук!