![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Появиха се мобилни телефони, неколцина хукнаха към служебните си коли с намерението да последват камионетката, която бавно потегли. Но пред къщата на Бихан останаха доста репортери, очевидно надушили някакъв номер. Търпението им беше възнаградено минута по-късно, когато на входа се появи жена с униформа на прислужница и шапка с широка периферия. Тя се качи в колата, паркирана на алеята, и спокойно потегли.
Стоун отново отгатна какво си мислеха репортерите пред къщата: онова със скрина е било трик за отвличане на вниманието, а в колата се беше качила самата мисис Бихан, преоблечена като прислужница. Очевидно това беше достатъчно да прогони и последните съмнения, защото всички на тротоара се качиха на колите си и потеглиха след „бегълката“. От пресечката изскочиха още двама репортери, очевидно предупредени от колегите си.
Стоун напусна наблюдателния си пост и с бърза крачка се насочи към съседната уличка, която минаваше зад имението на Бихан. Избра позиция в близост до тясна асфалтирана алея, полускрита от високи храсти. Не му се наложи да чака дълго. Няколко минути по-късно на алеята се появи Мерилин Бихан, облечена с тъмни панталони, дълго палто и ниско нахлупена шапка на главата. Тя стигна до края на алеята и предпазливо огледа уличката.
— Мисис Бихан? — напусна прикритието си Стоун.
Жената подскочи от изненада и рязко се обърна.
— Кой сте вие? — просъска тя. — Навярно някой проклет репортер?
— Не, госпожо. Аз съм приятел на Кейлъб Шоу, който работи в Библиотеката на Конгреса. Видяхме се на погребението на Джонатан Дехейвън.
Жената напрегна паметта си. Изглеждаше малко упоена, но не лъхаше на алкохол. Дали не бе под влиянието на някаква дрога?
— О, да, спомням си — кимна най-сетне тя. — Пред вас направих мъдрата забележка, че Кей Би знае какво означава внезапна смърт.
Изведнъж се закашля и посегна към чантичката си за салфетка.
— Исках да ви поднеса своите съболезнования — промърмори Стоун, надявайки се мисис Бихан да не си спомни, че в онзи разговор беше участвал и Рубън, обвинен в убийството на съпруга й.
— Благодаря — кимна тя и отново огледа уличката. — Малко странна ситуация, не мислите ли?
— Видях репортерите, мисис Бихан — каза Стоун. — Ситуацията трябва да е била истински кошмар за вас, но ви поздравявам за начина, по който ги заблудихте.
— Когато си женена за богаташ, който на всичкото отгоре постоянно се забърква в скандали, бързо усвояваш триковете за избягване на медиите.
— Ще ми отделите ли няколко минути? — попита Стоун. — Бихме могли да изпием по едно кафе някъде.
— Не знам — объркано отвърна тя. — Мисля, че времето не е особено подходящо. Все пак изгубих съпруга си, по дяволите!
— Искам да поговорим именно за смъртта на съпруга ви — спокойно поясни Стоун. — И най-вече за думите му на онова погребение.
Тя замръзна, в очите й се появи подозрение.
— Какво знаете за смъртта на съпруга ми?
— Не толкова много, колкото бих искал. Но мисля, че има връзка със смъртта на Джонатан Дехейвън. Най-малкото защото двама съседи умират един след друг при… хм… доста необичайни обстоятелства.
— Значи и вие сте на мнение, че Дехейвън не е починал от сърдечен удар, така ли? — преценяващо го погледна тя.
И вие?
— Моля ви, мисис Бихан, отделете ми няколко минути! — настоя Стоун. — Важно е!
Отидоха да пият кафе в близкото магазинче за деликатеси. Стоун избра една масичка в дъното, вдигна глава и директно попита:
— Съпругът ви е споменал нещо за смъртта на Дехейвън, нали?
Жената отпи от чашата, подръпна широката периферия на шапката си и тихо отговори:
— Мога да ви кажа, че Кей Би не повярва в диагнозата инфаркт.
— Защо? На какво основание?
— Не съм сигурна. Всъщност не ми го каза директно.
— В такъв случай откъде знаете, че е имал съмнения?
Мерилин Бихан се поколеба.
— Не знам защо трябва да споделям подобни неща с когото и да било — промърмори тя.
— Ще бъда откровен с вас, надявайки се да ми отвърнете със същото — погледна я в очите Стоун. След което й разказа за Рубън и причините да бъде в къщата, деликатно избягвайки да спомене за телескопа. — Той не е убил съпруга ви, мисис Бихан. Аз го изпратих там, за да наблюдава. Защото напоследък на Гуд Фелоу Стрийт се случиха доста странни неща.