Колекционерите [The Collectors - bg]

След неизбежната суматоха, куп подозрителни въпроси и разговор с адвоката на Рубън Оливър Стоун най-сетне получи разрешение да посети приятеля си в килията. Звучното захлопване на желязната врата го накара да подскочи. Беше лежал в килия, макар и не в американски затвор. Всъщност грешка, напомни си той. Последните изтезания, на които го бяха подложили, със сигурност бяха дело на негови съграждани, при това на американска земя.

Разговорът беше кратък и лаконичен, тъй като и двамата си даваха сметка, че килията се подслушва. Стоун започна да потропва ритмично с крака по циментовия под.

— Мислиш, че така ще заблудиш подслушвателните им устройства, а? — скептично прошепна Рубън.

— Всъщност не, но така се чувствам по-добре — отвърна Стоун.

Рубън се усмихна, след което се присъедини към степа.

— Пожарът? — тихо подхвърли той.

— Знам, знам — промърмори Стоун. — Ти добре ли си?

— Да, ако не броим цицината на главата. Адвокатът възнамерява да я използва като защитен аргумент.

— Отпечатъци по оръжието?

— Само от случайно докосване.

— Кейлъб заяви пред полицията, че си бил там, за да охраняваш колекцията.

Рубън кимна.

— Друго?

— Само пийп шоуто. Изобщо не разбрах как ме фраснаха.

— Всичко е било планирано. Бил си под наблюдение.

— Направи ли връзката?

Стоун едва забележимо кимна.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Имам нужда от Джони Кокран, ама той отдавна е в онази голяма съдебна зала на небето — мрачно се усмихна Рубън. — Сюзан?

— Заета е — отвърна след кратко колебание Стоун.

Озовал се на улицата, той почти веднага засече двамата мъже, които тръгнаха на дискретно разстояние след него. Явно бяха ченгета.

— Ще ви позволя да ми правите компания, ама за малко — промърмори той, а мислите му се насочиха към следващия човек, с когото трябваше да се срещне.