![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Беше се изненадал искрено, когато засече едрия мъж, който се промъкна в къщата на Дехейвън през задната врата. Отначало го взе за крадец, но алармата не се задейства, а на сутринта мъжът излезе с празни ръце. Повторната му поява късно вечерта беше достатъчна. Сийгрейвс си даде сметка, че това е златна възможност да постави надеждно препятствие между себе си и полицията.
Работното време свърши. Той изключи часовника на държавната служба и насочи внимание към личните си дела. Предстоеше му още едно рандеву, което нямаше да бъде толкова приятно като онова с дамата от АНС, но бизнесът си е бизнес. Беше длъжен да поддържа ефективността на своите източници и да ги прави щастливи, като едновременно с това имаше грижата да отстранява евентуалните подозрения към тях. За щастие позицията му в ЦРУ беше такава, че му осигуряваше неофициален достъп до редица текущи разследвания, най-вече по отношение на шпионски кръгове, действащи вътре в страната. Разбира се, основната роля в тези разследвания се падаше на ФБР (където той също имаше информатори), но не беше излишно да знае кои лица представляват „интерес“ и за неговото управление.
Фактът, че подозрението никога не се насочи към него, беше доказателство за професионалните му умения. По всичко личеше, че ЦРУ изключваше вероятността някой от бившите убийци да започне собствен бизнес. Нима ръководните му структури наистина вярваха, че светът е устроен по този начин? В такъв случай Сийгрейвс имаше повод за сериозно безпокойство относно сигурността на държавата. Не може нейната най-голяма разузнавателна централа да се подвежда по толкова елементарен начин. Доказателство в това отношение беше скандалът с Олдрич Еймс, но самият Сийгрейвс беше шпионин от коренно различен тип.
Той беше убивал хора по заповед на правителството. Което означаваше, че за него не важат нормалните правила на поведение и съобразяване със законите. Той беше като професионален спортист, на когото се прощават всички прегрешения в живота заради постиженията му на терена. Но именно благодарение на тези постижения същият този спортист се превръщаше в опасно агресивен член на обществото извън терена. След като години наред никой не му беше потърсил сметка за извършените убийства, у Сийгрейвс се беше затвърдило убеждението, че му е позволено всичко. Дори когато беше натискал спусъка, за да си вади хляба, той не го беше правил с мисълта, че изпълнява чужди заповеди. Защото беше рискувал собствения си живот, независимо къде беше ставало това — в Близкия и Далечния изток или на други места по света. Той беше единак — факт, който стоеше на първо място в професионално изготвения му психологически профил, благодарение на който беше нает за държавен убиец.
Насочи колата към един фитнес център в Маклийн, Вирджиния, само на няколко минути път от централата на ЦРУ надолу по Чейн Бридж Роуд. Там играеше тенис с началника на секцията — човек, който се гордееше със своя патриотизъм, професионално отношение към работата и добър бекхенд.
Размениха си победите в първите два сета, после Сийгрейвс се запита дали да пусне третия на шефа, но в крайна сметка спортният му дух надделя и той го спечели, макар и да направи битката доста оспорвана. Все пак беше по-млад с цели петнайсет години.
— Пак ми срита задника, Роджър — оплака се шефът.
— Днес съм във форма, но ти здравата ме изпоти — успокои го Сийгрейвс. — Ако бяхме връстници, едва ли щях да имам някакви шансове.
Шефът беше типичен представител на чиновническата каста в Лангли. Криминалните трилъри, които обичаше да чете, бяха най-голямата опасност, с която се беше сблъсквал в живота си. Не знаеше почти нищо за предишната дейност на Сийгрейвс, тъй като дори в рамките на Управлението „трите шестици“ бяха ревниво пазена тайна. Известно му беше, че човекът на негово подчинение е бил оперативен агент в продължение на много години, при това на места, които в службата с уважение наричаха „горещи точки“. По тази причина Сийгрейвс се радваше на почит и уважение, за които обикновените служители дори не можеха да мечтаят.
Върнаха се в съблекалнята. Шефът влезе под душа, а Сийгрейвс избърса лицето си с хавлиена кърпа, която извади от шкафчето. После се качиха в колите си и отидоха да вечерят в „Клайдс“ — скъп ресторант в търговския център на Рестън, заемайки маса в близост до елегантната газова камина. След вечерята шефът си тръгна, а Сийгрейвс се разходи по главната улица на градчето и спря пред входа на един от местните кинотеатри.