Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
— Казваш „ние“ — погледна го Констанс, произнасяйки бавно думите. — Имаш предвид двама ни.
Пендъргаст я погледна леко изненадан.
— Да, разбира се. Не се тревожи: може размерите да ти се виждат малки, но е достатъчно широко за двама ни, когато се надуе напълно. Мехурът е замислен да издържи четирима души, така че ще се поберем лесно.
Тя го изгледа невярващо.
— Предлагаш да се спасим и да оставим другите да умрат?
Пендъргаст се намръщи.
— Констанс, не позволявам да ми се говори с такъв тон.
Тя се изправи, обхваната от студена ярост.
— Ти… — Гневът я задави. — Откраднал си това нещо от спасителна лодка… Не си излязъл да търсиш начин да разрешиш кризата или да спасиш „Британия“. Не! Отишъл си да организираш спасяването на собствената си кожа!
— Представи си, свързан съм с кожата си. И не би трябвало да ти напомням, Констанс, че ти предлагам да спасиш и твоята!
— Това направо не си ти! — поклати тя глава невярващо, шокирана и едновременно с това ядосана. — Такъв егоизъм. Какво е станало с теб, Алойзиъс? След като се върна от каютата на Блекбърн, ти изглеждаше… странен. Не беше на себе си.
Той я гледа известно време. После затвори пластмасовия контейнер, изправи се и пристъпи напред.
— Седни, Констанс — каза той тихо. Имаше нещо в гласа му — нещо странно, нещо във висша степен чуждо, — което въпреки нейния гняв, шок и невяра, я накара мигновено да се подчини.
56.
Льосюр седна на един стол в конферентната зала, в близост до помощния мостик. Беше прогизнал до кости, но сега, вместо да му е студено, имаше чувството, че се задушава от горещината и мириса на потни тела. Стаята, предвидена да побира пет-шест души, беше пълна с палубни офицери и старши чинове, и продължаваха да прииждат още.
Льосюр дори не ги изчака да изберат местата си, преди да се изправи и да почука с кокалчетата на ръцете си по масата, и започна.
— Току-що говорих с Мейсън — каза той. — Потвърди, че планът й е да насочи „Британия“ към Кериън Рокс и да разбие кораба странично. До този момент не сме успели да проникнем на мостика или да дезактивираме автопилота. Освен това не открих лекар психиатър на борда, достатъчно нормален, че да й постави диагноза или да предложи начин да въздействаме върху нея.
Той огледа присъстващите.
— Проведох няколко разговора с капитана на „Гренфел“, единственият кораб, достатъчно близко, за да предприеме спасяване. Другите кораби — цивилни и тези на Бреговата охрана — са били отклонени. Няма да успеят да стигнат до нас преди сблъсъка. Канадската Брегова охрана е изпратила също така два самолета с цел наблюдение и комуникация. Имат и флотилия от хеликоптери на разположение, но в момента ние сме все още извън обсега на Бреговата авиация. Не можем да очакваме никаква помощ от тази посока. А „Гренфел“ няма как да побере четири хиляди и триста пътници.
Той спря и си пое дълбоко въздух.
— Ние сме в центъра на буря, при вятър със сила четиридесет до шестдесет възла. Но най-трудният ни проблем е скоростта на кораба спрямо водата: двайсет и девет възла. — Той облиза пресъхналите си устни. — Щяхме да имаме много опции, ако не се движехме — прехвърляне на хора към „Гренфел“, качване на корабите на отрядите със специално предназначение. Но нищо от това не е изпълнимо при двайсет и девет възла. — Той се огледа. — Така че, хора, трябват ми идеи, и то сега.
— Ами ако извадим от строя двигателите? — попита някой.
Льосюр погледна към главния механик.
— Мистър Холси?
Мъжът се намръщи.
— Имаме четири дизелови двигателя, подсилени от две газови турбини LM 2500 на „Дженерал Илектрик“. Изключи един дизел и нищо няма да стане. Изключи втори, а по-добре ще е да изключиш онези турбини, иначе ще получиш експлозия от сгъстен газ.