Колелото на мрака
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колелото на мрака». Краткое содержание книги:
Полумъртъв алпинист, по чудо оцелял след невъзможен преход през най-страшните хималайски зъбери, намира спасение в манастира. И скоро след това изчезва. А заедно с него изчезва и тайнствената реликва. Агентът от ФБР Алойзиъс Пендъргаст открива беглеца, но късно — някой го е изпреварил и алпинистът е жестоко и яростно убит. Реликвата липсва.
Луксозен презокеански кораб прави първия си круиз в Северния Атлантик. Но вместо безкраен празник, на потъналите в блясък, разкош и грях палуби се развихря психеделична игра с живота на четири хиляди души, а самият Пендъргаст се изправя пред най-страшното битка със злото, скрито в самия него. Ще бъде ли смазан от Колелото на Мрака?
„Преведи ме през всички страдания — казва древната молитва. — Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Далбърг прехвърли крак върху крак.
— Всички сме тук по една причина, Гевин — да съдействаме да се спазва редът и да помагаме с каквото можем.
— Да, но аз никога нямаше да мога да се справя с това. Не мисля, че някога съм виждал толкова объркан човек.
— Просто използвах майчинските си инстинкти.
— Но ти никога не си имала деца!
— Така е — Далбърг се усмихна слабо. — Но имам добро въображение.
Откъм коридора се чуха забързани стъпки и объркани викове.
— Поредната група пияни типове — измърмори Шарп.
Гласовете станаха по-високи и се появи една неконтролируема група пътници, предвождани от явно доста подпийнал мъж. Бяха се пръснали и чукаха по вратите на каютите, чиито разтревожени обитатели излизаха един след друг.
— Чухте ли — извика мъжът, който стоеше начело, с провлечен глас. — Чувате ли? — Останалите продължиха да чукат и да призовават пътниците да излязат в коридора.
— Нещо не е наред ли? — попита Далбърг остро.
Пияният спря, олюлявайки се.
— На път сме да се ударим!
Последва шум от уплашени гласове. Мъжът размаха ръце.
— Капитан Мейсън е окупирала мостика! Ще разбие кораба в Голямата плитчина!
Разтревожени гласове, викове.
Брус се изправи.
— Сър, на борда на кораб подобно твърдение е като буре с барут. Дано да можете да го подкрепите.
Мъжът погледна Брус несигурно:
— Ще го подкрепя. И теб ще убедя, приятелче. Целият екипаж говори за това.
— Истина е! — извика някой отзад. — Капитанът се е заключила на мостика. Поела е курс към Кериън Рокс!
— Ама че глупости — каза Брус, но изпита известна несигурност при споменаването на Кериън Рокс. Знаеше мястото от времената на моряшката си кариера: широка редица каменни, подобни на зъбци плитчини, стърчащи от повърхността на Северния Атлантик, гибелна опасност за корабите.
— Истина е! — провикна се пияният, като залюля толкова силно ръката си, че почти загуби равновесие. — На целия кораб се говори за това.
Сред тълпата се надигаше паника.
— Приятели — започна Брус с твърд тон, — това е напълно невъзможно. Мостикът на кораб като този никога, никога не може да бъде оставен само с един човек. Сигурно има стотици начини да се поеме контрола обратно — от машинното отделение до помощния мостик. Знам това със сигурност: служил съм в Кралската флота.
— В наши дни нещата не са същите, изкуфяло старче! — изкрещя пияният. — Корабът е напълно автоматизиран. Капитан Мейсън се разбунтува и завзе контрола, а сега се кани да потопи кораба!
Една жена се втурна напред и дръпна сакото на Брус.
— Нали сте моряк! За бога, трябва да направите нещо!
Брус се освободи и вдигна ръце. Притежаваше вродено чувство да доминира и уплашената глъчка отслабна.
— Моля! — извика той. Възцари се тишина. — Екипът ми и аз ще разберем дали в този слух има някаква истина — продължи той.
— Има…!
— Тишина! — Той изчака малко. — Ако е така, ще предприемем действия — обещавам ви. Междувременно, всички трябва да останете тук и да чакате инструкции.
— Ако се обадя — каза Далбърг, — Адмиралският клуб на Палуба 10 има монитор, който показва положението на кораба при пресичането, включително курс и скорост.
— Отлично — кимна Брус. — Това ще ни даде независимо доказателство.
— И тогава какво? — извика жената, която го бе дръпнала преди малко за сакото.
Брус се обърна към нея:
— Както казах, ще останете тук и ще окуражавате всички, които минават, да направят същото. Успокойте ги и спрете да разпространявате този слух — последното, от което се нуждаем, е паника. Ако е истина, ще помогнем на останалите от екипажа да възвърнат контрола върху кораба. Ще ви информирам за всичко, което се случва.
Той се изви към малката си група.
— Ще отидем ли да проверим?
И ги поведе с бърза крачка по коридора към стълбите. Беше ненормална история, лудост. Това не можеше да е истина…
Дали?
54.
Помощният мостик беше препълнен и с всяка минута ставаше все по-топло. Льосюр беше свикал спешно събрание на шефовете на всички отдели и тези от медицинския пункт и развлекателните центрове вече пристигаха, заедно с домакина, старшината, отговарящ за корабните съоръжения и шефа на стюардите. Той погледна часовника си, избърса чело и погледна сигурно за стотен път гърба на капитан Мейсън на централния монитор на локалните телевизионни приемници, която стоеше хладна и невъзмутима, изрядна, както винаги. Бяха поискали курса на „Британия“ на главния навигационен GPS. И ето го, показан като петно от хладни електронни цветове. Посоката, скоростта… и Кериън Рокс.