Колелото на мрака

55.

При звука от отварянето на вратата Констанс се изправи в стола си. Откъм коридора нахлу неясният шум от паника: викове, ругатни, топуркащи стъпки. Пендъргаст влезе и затвори след себе си.

Мина през входното антре, като крепеше нещо дълго и тежко върху едното си рамо. Когато дойде по-близо, Констанс видя, че е брезентов чувал в цвят слонова кост, плътно пристегнат с шнур. Той спря пред вратата към кухнята, свали го от рамото си, изтупа ръце от праха, след което отиде в дневната.

— Най-после си направила чая — каза той, наля си чаша и седна в близкото кожено кресло. — Отлично.

Тя го гледаше спокойно.

— Все още чакам да чуя теорията ти за това какво става.

Пендъргаст отпи бавна, преценяваща глътка от чая.

— Знаеш ли, че Кериън Рокс са една от най-големите заплахи за корабоплаването в Северния Атлантик? До такава степен, че след потъването на „Титаник“ първата им мисъл била, че са се натъкнали на тях.

— Колко интересно. — Тя го гледаше как продължава да си седи невъзмутимо в креслото, да отпива от чая, сякаш нямаше никаква криза. И тогава й мина през ума: а може би изобщо нямаше криза?

— Ти имаш план — каза тя. Това беше твърдение, а не въпрос.

— Наистина е така. И като се замисля, може би сега е времето да те запозная с подробностите. Това ще спести известни усилия по-късно, когато може да се наложи да реагираме бързо на променената ситуация.

Той отпи друга ленива глътка. После отмести чашата настрана, изправи се и отиде до кухнята. Дръпна шнура и отвори чувала; извади отвътре нещо дълго и се върна в дневната, слагайки го на пода между тях.

Констанс го гледаше с любопитство. Беше продълговат контейнер със здрав корпус от бял каучук и пластмаса, с размери четири на три стъпки, завързан с найлонови шнурове. По повърхността му се мъдреха множество предупредителни етикети. Докато тя гледаше, Пендъргаст дръпна шнуровете и махна горната пластина.

— Самонадуващо се плаващо приспособление — обясни Пендъргаст. — Познато най-вече като „оцеляващ мехур“. Оборудван със спасителни пакети, ЕПИРБ22, одеяла и провизии. Всяка от спасителните лодки на „Британия“ е снабдена с такъв комплект. Аз… ами… така да се каже освободих този от една от тях.

Констанс местеше очи от контейнера към Пендъргаст и от Пендъргаст към контейнера.

— Ако екипажът не успее да спре капитан Мейсън, те може да се опитат да се качат в спасителните лодки — обясни той. — Да се направи това при тази скорост на кораба ще бъде опасно, може би дори безразсъдно. От друга страна, ние ще поемем минимален риск, ако се спуснем във водата в това нещо от кърмата на кораба. Разбира се, ще трябва да сме внимателни къде насочваме евакуацията си.

— Евакуация? — повтори Констанс.

— Трябва да е от палуба над ватерлинията, очевидно. — Той се протегна към масичката отстрани, взе една корабна брошура и намери лъскава снимка на „Британия“. — Бих предложил това място — каза той, посочвайки към редица дълги прозорци ниско в кърмата. — Това трябва да е балната зала „Крал Джордж II“. По всяка вероятност ще е празна, когато обявят тревога. Бихме могли да счупим прозореца с някой стол и после да се спуснем. Разбира се, предварително ще сме занесли апарата и ще сме го скрили в торбата, за да избегнем излишно внимание. — Той помисли за момент. — Ще е мъдро да изчакаме трийсетина минути или малко повече; така ще сме по-близо до мястото на сблъсъка, но и на приемлива дистанция от спасителните съдове, същевременно и достатъчно близко, така че паниката в последната минута да не ни попречи. Ако се спуснем през един от страничните прозорци на балната зала тук или тук, ще избегнем килватерната диря. — Той остави снимката настрана със самодоволна въздишка, удовлетворен от този план.