Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Хей — той беше свободен, бял и навършил двадесет и една години — значи, можеше да прави каквото си иска. Нямаше на кого да бъде верен.
Тин Лий падна на колене, хвана се за колана му и смъкна панталоните и бельото му надолу до глезените. Той постави ръцете си на тила й, хвана блестящата й черна коса и насочи втвърдения си член към малката й уста. Тя без малко да го поеме, но се дръпна назад и каза:
— Моля те, Алекс, не може ли да отидем в спалнята?
— Не — каза той, твърд като вековна скала. — Харесва ми тук.
Той не я беше канил, тя сама бе дошла при него. Сега трябваше да си понесе последствията.
Музиката беше силна, пулсираща и чувствена, декорът — опушен и тъмен, с мъгляви светлини, създаващи съвсем декадентска атмосфера.
Снимките бяха вдигнали адреналина на Винъс — тя обичаше това, което правеше. Единственият проблем беше, че това бе осмият им дубъл, а Родригес го проваляше всеки път. Той просто не беше професионалист.
— Скъпи — каза тя и го дръпна настрани. Мислеше, че трябва да обвинява само себе си, задето го е включила. — Трябва да си починеш. Всичко, което трябва да правиш, е да стоиш на бара, докато аз се плъзгам по тялото ти, раздирам ризата ти и те целувам. Това сме го правили достатъчно пъти в реалния живот, така че какъв ти е проблемът?
Той беше раздразнен. Родригес искаше да успява във всичко, което прави, а това не вървеше добре.
— Съжалявам — произнесе той с наведени очи, а дългите му мигли ги засенчваха.
— Помисли за мене, скъпи — измърка тя съблазнително. — Забрави за камерата и се концентрирай върху мене.
— Ще го направя — увери я той.
— О, Родригес. Каквото и да правиш, не гледай право в камерата. Става ли?
— Да, скъпа моя — отговори той. — Следващия път ще стане отлично.
— По-добре да стане, защото ме излагаш — промърмори тя под носа си, докато отиваше да поговори с Дориан.
— Вече не можем да го заменим — каза Дориан. — Трябва да приключим със снимките днес.
— Знам.
— Кога вие, момичетата, ще се научите? — въздъхна Дориан и сви устни. — Има само едно място за някой възбуден член — в къщи.
Винъс не можа да се удържи да не се разкикоти.
— Може би трябва да го отведа в гримьорната си и да го изчукам — замисли се тя. — Това ще го отпусне!
Дориан сепнато вдигна вежди.
— О, ама каква уста имаш само!
— Аз пък предполагам, че ти нямаш — натърти тя остро.
Накрая, след още два часа, Родригес се справи. Всички си отдъхнаха с облекчение.
След като приключиха, Винъс се втурна към телефона и се обади на Фреди.
— Трябваше да се чуем днес — обвини го тя.
— Чакам Алекс да ми се обади — каза той. — С промените в „Пантър“ всичко е в пълен хаос.
— Знам, Фреди, но снимките на „Гангстери“ ще започнат всеки момент. Имам план, по който работя.
— Веднага след като се свържа с Алекс, ще ти се обадя.
Тя не беше доволна от отговора му.
— Да не е заради Мики Столи? — поиска да знае тя. — Той ли е против това, да играя?
— Не съм го обсъждал с Мики.
Тя не беше сигурна, че му повярва.
— Добре, добре. Обади ми се, когато разбереш нещо.
Един от танцьорите от миманса мина покрай нея.
— Исках само да ти кажа, че беше такова удоволствие да се работи с тебе, Винъс — каза момчето с точната доза благоговение в гласа.
— Благодаря — отвърна тя и го огледа. Изглеждаше почти толкова добре, колкото и Родригес.
Какво толкова я привличаше в красивите мъже? Само обвивка и никакво съдържание — така казваше Рон. Тя се ухили, когато видя Родригес да разговаря с гримьорката, и бързо изчезна.
Колата и шофьорът й я чакаха пред студиото.
— В къщи! — нареди тя и се сви на задната седалка. Всеки мускул по тялото й я болеше — това, от което имаше нужда, беше да покисне в горещата вана.
Когато влязоха в двора, същият пазач, който ги беше спирал и преди, махна на колата.
Винъс свали прозореца.
— Сега какво има? — попита тя нетърпеливо.
— Съпругът ви, Купър Търнър, е тук.
— Тук?
— Помислих си, че ще е добре — след като е ваш съпруг — да го пусна в къщата.
Зелените й очи се присвиха от яд. Този да не би да беше кретенът на столетието или какво?
— Уволнен си — отсече тя.
— Добре ли си прекарваш? — попита Айзък.
— Супер — изкиска се Бриджит.
Да, тя наистина си прекарваше добре. Седеше в претъпкан ресторант с Айзък и ядеше каквото й душа поиска, обкръжена от неговите приятели. Беше ударила няколко водки и си бе поделила една цигара марихуана с едно от момичетата в дамската тоалетна.