Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Малко ми е кофти да ги взема — казва тя. — Така де, Франки Бърджърнон…
— Сделката си е сделка.
Тя сгъва банкнотите наполовина, после още веднъж и ги стисва между палеца и показалеца си.
— От друга страна, тези трийсет и пет кинта едва ли ще ви оправят много настроението, права ли съм?
Клатя глава.
— Благодаря ви за помощта.
Тя прибира парите в задния джоб на дънките си, после ми подава ръка.
— Ами тогава късмет, господин Калахан. Може пък нещата да се обърнат. Пинки казва, че винаги става така, ако си достатъчно упорит.
— Надявам се да е прав.
— Къде ви е срещата?
— На улица Тупело.
— Къде отивате, ако нямате против да попитам?
— Да се видя с един адвокат. Лестър Флад.
Тя обмисля казаното.
— Завърши университета Тулейн миналата година, но иначе Лес си го бива. — Поглежда към ноктите си. — Предайте му много поздрави от Джез Хентън. Знаете ли как да стигнете дотам?
Следвайки указанията на Джезабел, след четири минути вече съм пред кантората на Хоуес, Холидей и Флад, която се намира в очарователна стара тухлена къща на улица, която — съдейки по изобилието от табели — очевидно е предпочитаното място на адвокатската гилдия в Бел Шас.
Чакам десет минути, после съм поканен в кабинета на Лестър Флад. Приятен е типично по южняшки, с полираните стари мебели, красиви, но поизносени килими и много високи тавани. На една масичка има колекция от снежни глобуси.
Флад не изглежда много по-голям от Джезабел.
— Господин Калахан? Лес Флад. — Здрависваме се и ме кани да седна.
— Така — казва той, — какво мога да направя за вас?
Минават петнайсетина минути, докато му обясня. Той си води бележки в голям тефтер с жълти листа, като от време на време ме кара да повторя някое име или да поясня нещо. Когато завършвам, му подавам копие от снимката на заека. Той я разглежда, после я плъзга настрани. Почуква с химикалката по тефтера.
— Не знам — казва той и стисва устни. — Мога да се заема… ще се заема, ако сте сигурен, че това искате, но… — Той клати глава. — Не знам. Съдът изисква сериозни доказателства и спешна нужда, за да постанови разкриване на информация, касаеща болничен пациент — а човекът, за когото говорите, е точно такъв. — Примижава. — Длъжен съм да кажа, че не съм оптимист.
— Но защо? Доказателствата са сериозни. А нуждата е повече от спешна. Синовете ми.
Потропва с пръсти върху тефтера.
— Разбирам позицията ви. Бих могъл дори да се съглася с вас. Но в теорията ви има много предположения.
— Например?
— Ами за начало — не можете да бъдете сигурен, че именно похитителят е оставил хартиения заек на раклата. Не сте го забелязали преди децата да бъдат отвлечени, но това още не означава, че не е бил там, нали така?
— Не съм съгласен.
— Сигурен сте на сто процента?
— Вече да.
Той кима.
— Да. Сигурен сте. Но впоследствие. Веднага ще бъде изтъкнато, че синът ви може да го е взел от друго място. От някое хлапе, от съсед, кой знае?
— Само че не го е взел.
Той кима.
— Вижте, в момента обмислям аргументите на противниковата страна. Съгласен съм, че заекът е необичаен, както и че да откриете негов двойник в заведението в Порт Салфър едва ли е случайно. Особено като се имат предвид връзките между заведението и убийствата на Рамирес, както и паралелите между случая Рамирес и вашия. Само че има твърде много точки за свързване. А и в нито един от другите случаи няма зайци. Така че може да е само съвпадение и точно това ще пледира защитата. Не са открити отпечатъци по заека във вашата къща, нали?
Кимам.
Той пак стиска устни.
— Сигурно знаете, че в момента се води и друго дело срещу заведението в Порт Салфър?
— Семейство Рамирес.
— Да. И заведението има добри позиции по това дело. Те са оспорили решението за освобождаването на онзи тип пред по-горна инстанция, но са загубили и е трябвало да го освободят. Какво друго са можели да направят?
— Говорим за Вермилиън.
— Точно така, Вермилиън. Може и да не ни харесва, но законът го е постановил. Сега, може да се спори — и точно това правят адвокатите на семейство Рамирес, — че онзи не е трябвало да бъде освобождаван. Само че това е хипотеза впоследствие и следователно е погрешно заключение. Post hoc, ergo propter hoc. „След това и следователно заради това.“ Убил е две деца, следователно не е трябвало да го пускате. Пък и защо въобще да се обвинява заведението — те не са искали да го освобождават. И за да станат нещата още по-сложни, в момента цялата история е пълна каша, защото документите на защитата са станали на пепел. Даже чух, че адвокатите на Рамирес са се съгласили да дадат копия от собствената си документация на защитата, само и само делото да продължи.