Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— Не се притеснявайте. Колкото е необходимо. — На първо време ще продължавам да си попълвам чековете, които компаниите за кредитни карти пращат по пощата. Накрая ще опра до баща ми. А после…
— Ще ви направя отстъпка, защото не става дума за развод или нещо такова, но все пак ще трябва да подпишем договор, да речем за петстотин долара. Добре е да знаете и друго, че съдебните проучвания не ги правя лично. Изградил съм си нещо като екип от помощници — пенсионери, тийнейджъри и хронично безработни. Само кажете и ще ги пусна да опоскат всяко съдилище в Луизиана, докато не открият онова съдебно постановление.
— Страхотно!
— Плащам на помощниците си по двайсет долара на час. А това може да отнеме много часове. Или малко. Никога не се знае.
— Така е. Разбирам.
— Дообрее. Значи Байрън Б. Съдебно постановление за въдворяване в съдебномедицински център Порт Салфър. Влязъл в системата през 1983. — Записва си. — Това е, нали? Само това имате. Знаете ли кога е освободен?
— Деветдесет и шеста.
— Добре тогава, повече не ми и трябва.
— Бих могъл и аз да помогна — казвам му. — Ако някъде нямате достатъчно хора, знам как да търся в съдебни архиви.
— Честито. Току-що получихте работа в община Сейнт Джон Баптист. Седалището й е в Ла Плас. Главната ми помощничка там току-що си роди бебе, а заместникът й получи работа в новия универсален на „Таргет“. — Произнася думата на френски — „Таржей“. — Даже не е далеч оттук. По десета магистрала ще стигнете право там.
— Добре. — Вадя портфейла си и измъквам един чек.
— Беки ще се занимае с това. Приемаме също Visa и Mastercard — казва Пинки.
32.
Дните в съдебната палата на Ла Плас, нощите в местния „Камфърт Ин“. Ровя се в архивите, пия кафе с литри и се стремя да не изпускам името Байрън от фокуса на мислите си. Като нищо мога да го пропусна, точно както съм пропускал отбивката и съм отминавал улица Ордуей на път за вкъщи от работа.
На третия ден се връщам към мотела, когато телефонът ми започва да звъни.
Пинки е.
— В колата ли сте?
— Да.
— Отбийте.
— Какво?
— Защото съм развълнуван, притеснен и малко разочарован, мой човек — казва Пинки и се засмива дрезгаво.
— Какво?
— Това търсене можеше наистина да подобри статистиката за безработицата в Луизиана.
— Пинки?
Въздишка.
— Мдаа. Работата е там, че наех една жена да обработи община Сейнт Мери. До вчера беше на гости при сестра си в Хюстън, но си струва да я изчака човек, защото е една много умна дама. Учителка. Както и да е, оставих й съобщение със задачата на телефонния секретар. И бинго. Обади ми се веднага. Оказва се, че тя познавала копелето. „Байрън Б. — казва ми тя. — Пинки, това може да е само Байрън Будро.“
— Шегувате се.
— „Тъй ли? — казвам аз“ — продължава Пинки. — „Така мисля — казва тя. — Виж, израснала съм в Морган Сити и от другата страна на реката онова побъркано хлапе на име Байрън Будро вършеше ужасни неща. Помня, когато го прибраха, защото всички вече спяхме по-спокойно. И трябва да е било около 1983, защото по онова време бях в гимназията, а я завърших през осемдесет и пета. Мисля, че е той, Пинк.“ И на мен така ми звучи, казвам й аз. Та вие какво ще кажете?
Нищо не казвам. Байрън Будро. Да знам името на човека, отвлякъл синовете ми, някак придава фокус на терзанията ми и за момента съм така изпълнен с емоции, че пред очите ми е притъмняло. Байрън Будро. Ще му разкатая фамилията.
— Алекс? Там ли сте?
— Да — процеждам аз. — Браво на вас!
— Луд късмет, ако питате мен — казва Пинки. — Между другото, госпожица Вики е проявила инициатива и вече е подала молба да се изиска постановлението за въдворяване, което е добре, защото там може да има и друга информация, която да ни е от полза. Но ще минат няколко дни, докато ни падне в ръцете. Искате ли да дойдете тук?
33.
— Да ви кажа… — започва Пинки, след като се настанявам на червения кожен стол в кабинета му. Дал ми е папката по случая. Към нея с кламер е прикрепена карта на Луизиана с отбелязан маршрут до Морган Сити и листче с телефонните номера на госпожица Виктория Симс. — Що не взема да дойда с вас.
— Ами, аз…
— Кажуните16 са дружелюбен народ, но понякога са малко подозрителни към външни хора. Честно казано, не са от най-мирното население, така че Морган Сити може да бъде и малко опасен. А като им свърши смяната на онези момчета от сондите, направо настъпва второто пришествие.
— Ами…
— Ако се тормозите за парите, недейте. Заведението черпи, така да се каже.
— Ама това е…
— Задръжте аплодисментите. Все си мисля за тези ваши момченца. Дошло е време Розовата пантера да свърши малко работа безплатно. — Махва с ръка към кабинета си. — Нямам нещо спешно тук.
16
В средата на 18 в. тази етническа група била екстрадирана от Англия, която водела война с Франция за територията на Нова Франция (днешен Квебек в Канада), и били преселени в Луизиана (по онова време все още френска колония). Говорят основно френски език, изповядват римокатолическа вяра и са запазили и до днес културните си традиции. — Бел.прев.