Повелителят на сребърния лък

Държанието на офицера веднага се промени.

- Моите извинения, господарю. Не те познах. Нов съм в града. - Той огледа труповете и ранените моряци. - Някой от убийците успя ли да избяга?

- Аз поне не видях.

- Ще трябва да докладвам на командира на стражата.

- Разбира се - каза Хеликаон и описа атаката. Когато завърши, офицерът му благодари и започна да се обръща. - Почакай - извика Хеликаон. - Не ме попита защо микенците биха искали да ме убият.

Войникът се усмихна горчиво.

- О, достатъчно дълго съм в града, за да зная защо - отвърна той. - Ти разливаш кръвта им сред Великата зеленина.

Хеликаон се върна при хората си. Слуги с носилки отнесоха тримата тежко ранени моряци към Дома на змиите, а другите слязоха с помощ на плажа, където ги чакаше лечителят Макаон. Свалиха и петте трупа, а после ги положиха на пясъка до „Ксантос”. Хеликаон коленичи до всяко от телата и постави сребърни монети на устата им.

- Защо правиш това? - попита Гершом.

Дарданецът се изправи.

- Дар за Харон, Лодкаря. Всички духове трябва да пресекат Черната река, за да стигнат до полетата на Елисея. Той ги прекарва през нея.

- И ти вярваш в това?

Хеликаон сви рамене.

- Не зная. Но даровете са и почит към мъртвите и символ на смелостта им.

Един висок среброкос мъж, на чието наметало бе избродиран конят на Дома на Приам, се приближи и се поклони.

- Господарю Еней, идвам по поръчка на царя и нося лоши новини.

- Да не би Приам да е зле?

- Не, господарю. Новините са от Дардания.

- Тогава говори, човече.

Пратеникът се поколеба, а после пое дълбоко дъх. Не посмя да срещне погледа на Хеликаон.

- До нас достигна вест, че микенски пирати са нахлули в цитаделата на Дарданос под прикритието на нощта. Той отново замълча за миг, после продължи. - Не е било нападение за плячка, а мисия за убийство.

Хеликаон застина.

- Мен ли са търсели?

- Не, господарю. Преследвали са малкия цар.

Сърцето му се смрази от страх.

- Кажи ми, че не са го открили.

- Съжалявам, господарю. Убили са Диомед, а после са изнасилили и пронизали майка му. Тя е още жива, но се опасявам, че не за дълго.

Неколцина мъже се бяха събрали наоколо. Никой не проговори. Хеликаон се опита да си възвърне самоконтрола. Затвори очи. Но всичко, което виждаше, беше яркото усмихнато лице на Диомед и слънцето, блестящо в златната му коса. Тишината се проточи.

- Пиратите са били отблъснати, господарю, но повечето са успели да достигнат плажа и чакащите ги кораби.

- Как е умряло момчето?

- Напоили са дрехите му с масло, подпалили са го и са го хвърлили от скалата. Дрехите на царицата също са били напоени с масло, но генерал Павсаний и мъжете му са успели да стигнат до нея. Микенците не са имали време да я подпалят и затова, предполагам, са я пронизали. Никой не знае кой е водел нападението, освен че е бил млад войн с бяла коса.

Хеликаон се отдръпна встрани от пратеника и смълчания си екипаж и се загледа в морето. Ониакус дойде при него.