Повелителят на сребърния лък

А как само се молеше тогава!

Хабусас присви очи. В далечината на изток се виждаха четири галери, чиито гребла пореха целеустремено вълните. “И по-добре”, помисли си той, защото падаше мрак, а никой не би искал да остане в морето през нощта. Чудеше се защо изобщо са излезли в това опасно време. Сезонът сигурно бе протекъл лошо за тях и капитаните им бяха отчаяни за плячка.

Хабусас се надяваше да са извадили късмет, защото част от богатствата им щяха да дойдат при него. Той притежаваше всички курви на Питрос. Изпълни го огромно удовлетворение. Имаше трима прекрасни сина, жена, която го обичаше, и все по-голямо богатство. В действителност тези чужди богове го бяха благословили. Така и трябваше, мислеше той. Преди всяко пътуване им принасяше жертви - бикове за Зевс, Хера, Посейдон и Арес, агнета за Деметра, Атина, Артемида и Афродита, кози за Хефест, Хермес и Хадес. Дори и по-низшите божества получаваха дарове, защото не искаше Мойрите да го погледнат с лошо око. Хабусас беше много набожен и те го възнаграждаваха.

Най-младият му син Клетис тичаше по ръба на скалата. Той му извика да внимава, а после подкани Балиос да го хване заръка.

- Защо винаги трябва да се грижа за него? - възпротиви се момчето. Той бе на тринадесет, почти мъж, и започваше да къса връзките с детството. - Защо не Паликъл? Той никога не върши нищо.

- Напротив! - отвърна Паликъл. - Помогнах на мама да събере козите, докато ти се криеше в сеното с Ферсия.

- Стига спорове - отсече Хабусас. - Ще правиш каквото съм ти казал, Балиос.

Тринадесетгодишното момче изтича и сграбчи малкия Клетис, който изплака нещастно. Балиос понечи да го удари.

- Да не си го докоснал! - извика Хабусас.

- Но той е толкова дразнещ!

- Той е дете. От тях се очаква да са дразнещи. Аз удрял ли съм те някога?

- Не, татко.

- Тогава следвай примера ми.

Балиос отпраши, влачейки след себе си Клетис.

- И така - прошепна Хабусас на десетгодишния Паликъл Брат ти преследва хубавата Ферсия.

- Няма да му се наложи да я преследва дълго - измърмори момчето. - Тя е по-лоша и от майка си.

Хабусас се засмя.

- Да се надяваме. Майка й е една от най-добрите ми курви.

Паликъл спря да върви и погледна към морето.

- Още кораби, татко.

Асириецът видя, че четирите галери сега са много по-близо до брега, но зад тях идваха още седем.

Събираха се буреносни облаци и морето ставаше все по-сърдито.

От мястото си малко по-напред Балиос извика:

- Още пет, татко! - сочеше на север.

Страхът се заби в него като копие от лед. В този миг той осъзна, че Хеликаон идва, за да дири мъст. Шестнадесет кораба! В най-добрия случай осемстотин вражески бойци. Той остана неподвижен, почти неспособен да приеме онова, което виждаха очите му. Само луд би потеглил с флотата си през Великата зеленина в сезона на бурите. И как се надяваше да избегне гнева на микенците? Хабусас не беше глупак. Той се постави на мястото на Хеликаон и обмисли ситуацията. Единствената надежда на дарданеца да избегне войната беше като не остави никой жив, за да го набеди за нападението.