Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Някой го изпревари. Някой или — нещо…!
Тъмно привидение се появи сякаш от нищото. Като че ли долетя отнякъде, безформено и с пърхащи криле. И светкавично бързо!
Сянката се стовари върху ездача, събори го от гърба на гущера. Чу се сподавено, но недвусмислено гневно ръмжене и гъргорене…
… и тогава отвратителният череп на ездача хвръкна в тяхна посока, стовари се на земята на две крачки пред краката на Мат, дотърколи се още малко по-близо и накрая остана да лежи така, че муцуната гледаше втренчено нагоре към него, с изкривена в гротескно ухилване покрита с рогови люспи зелена уста. Дълбоко в очните ямки като че ли нещо угасна като последна искрица.
Мат потърси с поглед горната част от тялото на ездача, но не го намери. Затова пък попадна на странното привидение, което се беше втурнало към него и Аруула. Сега Мат видя, че не става дума за някаква сянка или призрак, а за някого, който носи тъмно расо. Лицето на другия се скриваше в сянката на широка качулка, ръкавите бяха толкова дълги, че ръцете изчезваха в тях.
Мат вдигна инстинктивно оръжието, но другият със светкавично движение го отби настрани, преди още Мат да успее да помисли да натисне спусъка.
Тъмни очи го пронизваха изпод качулката. И те изразяваха нещо повече от думи онова, което другият искаше:
„Елате с мен!“
Докато Аруула и той, бягайки зигзагообразно, следваха през бъркотията на боя набитата фигура с качулката, Мат Дракс се запита защо се доверява на водачеството на съвсем чужд човек. Вероятно защото в този хаос беше все едно след кого и накъде върви…
Как успяха да напуснат Пиацата живи и здрави, впоследствие Мат не можеше да си го обясни. Важното беше само това, че го направиха.
Мистериозният им водач бързаше пред тях и наложи такова темпо, което накара Мат да се запъхти. Другият се носеше като таран през множеството и преди да успеят да се затворят празнините, които отваряше, през тях се промъкваха Мат и Аруула.
Пиаца дел Спаня остана зад тях. Потънаха в някакъв лабиринт от ъгловати, тъмни и тесни улички. Наляво, после надясно и отново — наляво. Катереха се през стени, пробягваха през мрачни коридори и вонящи задни дворове. И отново излизаха навън…
Мат отдавна беше загубил чувството си за ориентация. Знаеше само, че без чужда помощ щяха да са му необходими дни, за да намери пътя от този лабиринт. Ако въобще…
Тогава светкавичното бягство свърши. Бяха стигнали до целта. Независимо от това, че Мат нямаше и най-малка представа нито къде се намираше тази цел, нито защо бяха тук.
Намираха се в избено помещение със сводест таван. Накрая пътят им минаваше надолу по няколко изтрити стъпала, после през тъмни коридори и подземни галерии. Бяха стигнали до някакво… жилище. Поне в помещение, което приблизително заслужаваше това определение. Някой се беше устроил уютно тук.
Човекът с качулката тъкмо се беше заел да пали няколко свещи. Мигащата светлина прогони мрака, без обаче да освети цялото помещение. Тя създаваше само светли острови.
Мат се огледа. Имаше обикновена мебелировка. Място за спане. Сандъци и ракли със затворени капаци. На стените няколко етажерки, препълнени с прастари неща, някои ръждиви, други — само зацапани. А в единия ъгъл Мат откри една груба, ръбеста сянка, която не различи от пръв поглед само затова че подхождаше на това място по-малко от всичко останало — пиано…
Ароматна миризма се смеси със спарената и влажна атмосфера на избата. Някакво огненочервено око се взираше в Мат откъм тъмнината. Мина известно време, докото разбере какво беше това. Другият си беше запалил пура. Сега поднесе на Мат и на Аруула плоска кутия, в която имаше още пури. Мат взе една, но не я стисна с устни, а само я въртеше в пръстите си.
— Кой си ти? — попита накрая. Аруула повтори въпроса му на езика на варварите.
— Мос.
Мъжът се измъкна от сянката и най-сетне дръпна качулката назад. Светлината на свещите караше бръчките и гънките на странното му, неподдаващо се на определяне на възрастта лице да изглеждат по-дълбоки и по-тъмни, отколкото бяха в действителност. Черната му коса, сплъстена и четинеста, се спускаше по главата и бузите му. Тогава човекът, който се представи като Мос, свали и расото си. Под него носеше кожена жилетка и панталон от същия материал, към това ботуши от космата кожа, привързани здраво с кожени ремъци.