Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Рим от това време, изглежда, гъмжеше от още повече народ. Хората се различаваха от онези в спомените на Мат единствено по облеклото, а за някои… е, за някои Мат не беше сигурен, че понятието „хора“ е уместно. Съзираше създания, още по-чудновати от онези, които някога Джорж Лукас беше сътворил във филма „Междузвездни войни“. Онзи тип, който вървеше на две крачки пред Мат, дори не беше най-странният — хаотично татуиран дангалак, дълъг и тънък като бобово стъбло, който по някаква причина си беше завил ръждиви винтове през плешивия черепен покрив.
„Може би кръвта му е с ниско съдържание на желязо — помисли си Мат в пристъп на изкривен хумор. — Или пък това е някакъв архаичен начин за разгръщане на съзнанието…“
Неколцина от хората наоколо бяха облечени донякъде като варварите от Севера, в космати и гладки кожи. Други носеха съвсем друго облекло и на Мат отново му хрумна понятието скърпен килим. Екипировката изглеждаше като насъбрана набързо от неща, преживели столетия. Или пък просто възпроизвеждаха древните образци.
Най-очебийно обаче беше въоръжението. В него Мат откри авантюристични комбинации: части от животински черупки и метални отпадъци.
Имаше опасност да му се завие свят, толкова силен беше напливът от нови гротескни впечатления. Струваше му усилия да застави себе си да не изследва с поглед всеки детайл от обкръжението си. Но това беше единственият начин да не загуби разсъдъка си.
И така, продължавайки пътя си, Матю се опитваше да игнорира всичко ново около себе си. Напрежение, което почти му струваше физическо усилие. Но някак си успя повече да не се удивлява и да не се пули.
Може би му помогна и чувството, че го наблюдават.
Не че Мат смяташе, че всеки се е втренчил в него или в малката им групичка. Чувстваше само нечий поглед, ясно и неприятно като студена ръка, поставена на тила му.
Погледна към Аруула. Тя, изглежда, не забелязваше нищо такова и затова Мат сметна, че причината е в опънатите му нерви…
Стигнаха до голям площад, Пиациа ди Спаня. На другия край се издигаше Испанското стълбище и там, както и навсякъде гъмжеше от хора.
Мат с изненада установи, че очевидно се вършеше търговия. На прости щандове се разменяха или купуваха неща за всекидневието и той се запита дали в града няма и някакво платежно средство, дали и парите, тъй да се каже, не са открити отново.
Това можеше да се разбере, ако сам се смесеше с търгуващия и пазарящ се народ. Но дотам Мат Дракс не стигна. Защото внезапно настроението около него се промени, толкова ясно и продължително, че завладя и него.
Тишина се спусна над Пиацата в продължение на няколко секунди. Възцари се някаква напрегната атмосфера. Изглеждаше, че всеки отделен човек се ослушва за нещо, някои дори затаиха дъх.
И когато най-сетне отново се зачу шум, все още отдалече и тихо, сред множеството се разнесе шепот, както когато някой пристъп на вятъра накара листата да зашумят.
Мат също се заслуша в шума. Но му беше невъзможно да каже кой или какво го предизвикваше. Бяха викове, пронизителни като онези на животните, а към това се прибавяше и грохот като от много крака.
И едното, и другото се усилваше, приближаваше се.
Ръката на Аруула здраво обгърна тази на Мат. За половин секунда погледите им се срещнаха. Мат прочете угриженост в очите на спътницата си. Тя отвори уста да каже нещо. Но преди да успее да го стори, те пристигнаха.
Стройни фигури със зелена кожа, със странна екипировка. Лицата им му се сториха подобни на влечуги, като покрити с малки, зелени рогови плочи. Кръглите очи се намираха толкова дълбоко в ямките, та изглеждаше като че ли почти не съществуват. Мат прецени броя на страховитите фигури приблизително на петнайсетина.
Животните, върху които яздеха, не им отстъпваха по външен вид. Бяха гущери. Дълги най-малко три и половина метра, без да се смята опашката, с приблизително същата дължина. Животните мятаха опашките си натам-насам, за да изхвърлят всеки, който се е доближил твърде много до тях. Гръмнаха викове. Замръзналата сцена се раздвижи. Но не всеки от събралите се хора търсеше спасение в бягство. До известна степен Мат беше очаквал масова паника, главоломно бягство. Страхуваше се, че всеки безогледно ще стъпче съседа си, че ще има мъртви, за което вината няма да е в ужасните ездачи на гущерите, ами хората ще станат жертва на хистерията си.