Джентълмен Джоул и Червената кралица

Сутрешните срещи във вицекралския офис приключиха сравнително бързо — Корделия се чувстваше уморена след безсънната нощ и не беше в настроение да търпи глупости, а и вече започваше да си фантазира за следобедното бягство. Когато се върна при комтаблото си, откри, че обичайната виртуална планина от съобщения, състезаващи се за вниманието ѝ, се е смалила до виртуална могилка. „Благодаря ти, Айви.“ Нямаше и скрити вулкани при това, поне докато не стигна до последното в списъка.

— Ах, тези мазни копеленца — изръмжа тя, след като плъзна поглед по текста. Явно реакцията ѝ бе по-гръмогласна от очакваното, защото Айви подаде глава през вратата, която разделяше владенията им.

— Вие, ъъ… стигнахте до предложението на „Плас-Дан“, нали?

— Да. — Корделия се зачуди дали бюджетът ѝ позволява още едно повишение на заплатата на Айви. Ако секретарката беше сложила това съобщение в челото на списъка, Корделия нямаше да е в състояние да прегледа останалите нито толкова бързо, нито с толкова ясна мисъл.

Външният наблюдател едва ли би открил нещо необичайно в предложението. „Плас-Дан“ искаха да отворят втори завод за производство на материали в Гридград. Гридград несъмнено се нуждаеше от такъв. Компанията, самодоволно сигурна в монополното си положение, изреждаше списък от искания за съдействие от страна на администрацията, които… които не бяха неприемливи, реално погледнато, макар определено да бяха нахални. Един вид държаха сами себе си срещу искане за откуп. Е, този номер им се беше получил веднъж, нали така?

И понеже нямаше друг избор, Корделия би могла да вдигне ръце и да им даде каквото искат. Или това, или да гледа безпомощно как планът ѝ да премести столицата удря на камък.

— Отврат.

Изчете отново офертата. Подробностите с нищо не промениха първото ѝ впечатление. Най-много можеше да я маркира като получена и изчакваща отговор. Не че третият прочит би променил нещо. Не би могла да извади от ръкава си конкурентна оферта.

Написа и изпрати напомнящо съобщение по теснолъчевия канал до Марк и още едно до свои приятели във Ворбар Султана, писа дори до Комар, но щом първите ѝ съобщения по темата не бяха раздвижили нещата, сегашните едва ли щяха да постигнат нещо. Задържането на отговора още два дни, докато се върне от „Принц Серж“, едва ли щеше да докара безсъние на онези нахалници, защото и техните сметки показваха същото като нейните. Отлагането дори не се класираше в графата на „дребното отмъщение“. Въпреки това отложи отговора си.

Малко по-късно, вече обзета от реално нетърпение да потегли към базата и оттам към „Серж“, се зачуди разсеяно какво ли правят децата и внуците в другата част на градината. Точно тогава Айви ѝ позвъни от приемната. Обикновено просто подаваше глава през прага. Стана ясно защо не го е направила този път, когато гласът ѝ прозвуча официално по интеркома: