Warcross

— Закъсня! — Той ми хвърли навъсен поглед и отново влезе в ритъма си на работа. — Помогни ми да извадя снежния грах от фризера да се размразява.

— Извинявай… довършвах си домашното в библиотеката. Но виж! — Вдигнах годишника ухилена. — Донесоха ги!

Мислех си, че погледът му незабавно ще скочи към завъртулките на корицата, че той ще цъфне в познатата усмивка и ще притича да ги огледа по-внимателно. „О, Еми! — щеше да каже. — Гледай само какви линии!“

Ала той изобщо не ми обърна внимание и започна да оформя поредната част от роклята. Тананикаше си някаква мелодия, която знаех, но не можех да се сетя точно коя е, а ръцете му леко трепереха, докато работеше. Загазила ли бях? Изредих наум списъка на възможните си грешки, но това даде нулев резултат.

— Какво ще готвиш за вечеря? — попитах в опит да го разговоря и сложих годишника на кухненския плот. Събрах четките му, разхвърляни по масата за хранене, пъхнах ги пак в буркана за четки и те изтракаха шумно. После прилежно забърсах масата с мокър парцал. Лаптопът му стоеше отворен отгоре ѝ и аз мернах някакъв сайт с изписани в него цифри в яркочервено, изображения на карти и зарчета, както и на някакъв символ, за който по-късно разбрах, че е на банда.

Пишеше — 3290 долара.

— Татко, какво е това? — попитах.

— Нищо — отговори ми без дори да се обърне.

Тогава още нямаше как да знам, че това е комарджийският сайт на голяма престъпна група, но пък знаех твърде добре какво означава минусът пред червените цифри. Въздъхнах тежко.

— Татко. Ти каза, че не трябва да си харчиш парите така.

— Знам какво съм казал.

— Каза, че ще спреш.

— Емика.

Не долових предупреждението в тона му.

— Ти обеща — настоях, повишавайки глас. — Сега пак няма да имаш пари за сметките. Ти каза…

— Млъкни.

Гласът му изплющя като камшик. Вцепених се, думите увехнаха на езика ми. Шокирана, се извърнах към бащиното лице. Най-сетне очите му се взряха в моите и искрите в тях заблестяха трескаво от ярост. Бяха зачервени от плач. И светкавично разбрах какво се е случило. Само едно нещо можеше да превърне баща ми от нежен и безгрижен човек в сърдит и жесток.

Майка ми му се беше обадила.

Яростните искри вече бяха започнали да гаснат.

— Не исках да го кажа… — каза той и поклати глава, сякаш бе объркан. — Еми…

Но вече и у мен се бе надигнал гняв. Преди татко да успее да каже още нещо, направих крачка встрани и свих устни.

— Тя ти се обади, нали? И какво ти каза този път? Че ѝ липсваш?

— Емика… — Той посегна да ме хване за лакътя, но аз вече се бях извърнала и тичах към стаята си. Пронизителен звън отекна в ушите ми. Последното, което видях, преди да затръшна вратата, бе баща ми, застанал пред недовършеното си творение, фигурата му прегърбена, извърната в моята посока. После изпълзях на леглото си и се разплаках.